На едно от тефтерчетата на Савка Керемидчиева Учителят е написал: „1897 г. - 7- март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. Мировият Велик Учител." Дата 14.VII.1922 г. , 11 ч. сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне.
През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая.
По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?" Учителят отговаря: „Слушам Господи!" И Христовият Дух се вселява в Него.
А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.VIII.1912 г., четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме". И с нищо друго не може да ме подкупите освен с вашата любов. От тази година насетне Мохамед ще се учи от Христа. Той ще му преподава уроци". По-късно Учителят казва: „Мохамед, това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, но мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея."/8. серия, стр. 29 „И стана плът".
Между Мойсея и Христа няма никакви противоречия в основния закон, който те са проповядвали. /„Влизане", 9. серия, стр. 137/
