7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков. А у неговата къща Учителят престоя почти цялата 1944 г. Аз няколко пъти съм ходил там през това време. Та се познавах с брат Темелко от онова време. Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме. От дума на дума той ми разказа този случай. Аз много добре го запомних и сега ви го предавам.

Отишъл Любомир Лулчев у Мърчаево и иска да го приеме Учителят на разговор. Три дена Учителят не го е приемал. Чак на четвъртия ден го приел. Влиза Лулчев в стаичката на Учителя и притваря вратата. А вратата се отворила сама и се открехнала до половината, та да се види какво става в стаята. Не само да се види, но и да се чуе. А пък вратата не се е отваряла лесно. Ама Учителят така е направил да се отвори, за да се види картината и да се запомни. Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя. А иначе Учителят е говорил тихо. Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе?“ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците.

Най-довереното лице на Лулчев бе Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го бе изкарал за гений. Аню отива при Учителя и Му показва каква книга е написал. Учителят му казал строго: „Хитлер беше един глупак. А ти си два пъти по-голям глупак щом пишеш за него.“ Като чул това, той взел, че скъсал книгата. Ако не я беше скъсал и беШе я издал, то щеше заради тая книга да му хвръкне главата. Така Учителят му спаси главата.

Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал що писал и приготвил тази книга. Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят.

Умувал що умувал и решил, че тази работа ще я свърши само Ванга. Той си взе открит лист за Петрич за десет дена и дойде при мене да ми гостува. След това аз го заведох при Ванга, а той искаше Ванга да влезне във връзка с духът на Лулчев та да се яви лично Лулчев и да каже своето мнение за книгата, дето му я написал. Та ако имало някаква грешка да му каже чрез Ванга, та да я поправи. Аню седя десет деня при мене, но Ванга не можа да влезне във връзка с духът на Лулчев. Срокът на открития лист изтече и той си отиде, а на мене поръча да питам от време на време Ванга дали е срещнала Лулчев. Мина сума време и я питам: „Ванге, що стана със срещата ти с Лулчев?“ А тя ми каза: „Абе търсих го на седмото небе - нема го. Търсих го по затворите, търсих го у карцерите, никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали не е в дън земи се е затрил?“ Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветва у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: „В дън земята ще те затрия!“ Тръгнах си и умувам. Думите на Учителя ги чух чрез устата на Ванга. А Ванга не знае тая история с Лулчев дето сега ви я разказах. Та всичко на края се събра в едно. Който трябваше в дън земи - влезна, а който си е глупак - глупак си остана. Минаха години и по разни списания започнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха. Всичко това е хубаво. Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга. Ето затова ви го разказах. Да го знаете и да го помните.