"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война"
По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има?" Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното:
"Любезни К. Иларионов,
Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна.
Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле.
Ваш верен П.К.Дънов (подпис)"
Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от
11 април 1913 година)
Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е
жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при
ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди,
а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в
историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно
време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха
скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай
се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към
доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година)
Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле. Н а 1 3 мар т 191 3 годин а българскит е войск и превзема т одринскат а крепост , Учителя т отнов о
пиш е и отговар я на въпроси . "Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко
струва на бойното поле. Той отлетява като цвете Остава след него само
неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг,
тъй както го разбира, може да се благославя. Най-после Одринският дявол
се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще
настане ред и правда на земята. Турция упорства и не иска да се учи, но ще
й се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и този Закон е неумолим
в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го
приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година)
Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор .
Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани .
"Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми
доказателства за общия промисъл. Велики са пътищата на провидението.
Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето.
Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го
въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе
умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и
желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на
миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте
свидетели на това което става. Общите намеци през миналите години се
поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година)
След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя.
"Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които
вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките
недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към
края на своят финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени. И
който сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе
след време добро. България и българският народ трябва да се научи на кого
да разчита най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините
на народите. Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят
вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913
година до К. Икономов)
Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация.
Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ. Те му бяха най- големи врагове. Събитията и времената след това доказаха това. А ние бяхме свидетели на всичко казано тук.
