260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША
Всеки един от нас на Изгрева правеше стъпка по стъпка по своя път. Бях при Учителя, за да споделя едно мое преживяване. Той ме изслуша и когато очаквах той да ми каже нещо по него, изведнъж ме насочи към съвсем друга посока. „Идва днес при мен Савка изговори срещу тебе, Аз й казах: „Забранявам ти да говориш срещу Марийка пред мен." Аз го изгледах, а той стоеше невъзмутим и чакаше моята реакция и дали ще се досетя какво искаше да ми каже с тази оценка за мен от Савка. Значи Учителят й беше забранил да говори срещу мен пред него. Това означаваше, че аз също трябва да си забраня да не говоря пред Учителя за нея лоши неща. Учителят мълчи, гледа някъде полувисоко и ме изчака да види какво ще кажа. Аз вдигам глава: „Учителю, и аз ще си забраня да говоря срещу нея, но разрешавате ли само да споделям само с вас, а вие ще си казвате тежката дума". Той се усмихна. „Да, споделяне може". С това се разреши един много голям проблем. Но в бъдеще аз трябваше само да споделям без да правя упреци. До този момент аз смятах, че само споделям с Учителя и не се усещах, че може и да коря този или онзи. Той ни оглеждаше и отвътре, и от вън и виждаше това, което ние не виждахме. За него ние, учениците му бяхме най-голямото мъчение на земята, в това се бях убедила стократно дори и повече. Като си помисля колко хора идваха при него и чужди, и наши и всеки носеше нещо със себе си за разрешаване. А какво получаваше Учителят от нас? Едно голямо непослушание. И толкоз.
Това не беше лесен път. Път на вътрешната Школа бе това. И всеки сам трябваше да извърви своят вътрешен път като първо разреши задачата си и да направи онази крачка навън от себе си, което да бъде правилното разрешение на задачата. Савка умираше на тема да бъде първата. От къде бе влезнал този дух в нея непременно да бъде на първото място не можах да си отговоря. И от майка й, която я подклаждаше с такава амбиция, пък и от баща й, който беше македонец, а един македонец в България означава много работи: върви напред и не се оглежда къде минава и през кого минава. Затова тя беше неотстъпчива. Първа, та първа ученичка. Е, беше първа ученичка, но свърши ли работата като първа ученичка? Не си я свърши. Доказателства? Има ги колкото щете.
Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод. А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно уважение, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша". После се обърне към нея, като прекъсне разговора си с когото и да било около него и независимо колко важен да е в света. Учителят я запитва: „Добре ли сте, Паша? Добре ли ходихте? Как се чувствувате? Елате да си починете!" Всички наоколо виждаха, че Учителят прекъсва разговора си, прекъсва общението си с онези, които са го заобиколили, защото идва Паша. А Паша също виждаше, че Учителят прекъсваше всяка работа, за да зачете заслугите й пред другите. И да потвърди нейното присъствие и нейното специално място до Учителя и в Школата му. Ще запитате защо това го допускаше Учителя? С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото уважение. Така Учителят им отделяше специално внимание? Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика. Особено това беше много демонстративно, когато отивахме на екскурзия до Витоша. По пътя Учителят се спре да почине и изведнъж се обърне да каже: „Ами къде е Паша? Тук ли е?" Паша е останала назад в колоната, защото трудно се движи. Веднага по веригата от ухо на ухо и от подвикване на обаждане се предава като по телефонна жица, че Учителят се интересува къде е Паша и как е Паша. Това стига и до нейните уши, тя го приема, усмихва се, значи Учителят я цени, търси я и държи за нея. Всички знаят вече това и тя може да бъде доволна от себе си и от Учителя и от приятелите, които са съобщили тази вест. Като стигнат всички до мястото на почивката Учителят отново запитва: „Ами Паша пристигна ли? Седна ли, преоблече ли се, заметна ли се да не изстине и тя пи ли топла вода?" Тези въпроси Учителят ги задава не на Паша директно, а на онези, които са около него и Паша може да ги слуша от разстояние 10-15 метра и е предоволна, че по такъв начин Учителят я държи близо де себе си, пази я, оценява я пред другите, защото тя заслужава. Когато пристигне в групата Учителят леко с ръка отстранява онези, които са застанали пред него и каже: „А-а-а, това е Паша, веднага да седне до мене!", и посочва с ръка мястото. Тя сяда спокойно на своето си място, което е запазено и определено, място, което не всеки може да го вземе, защото тя, Паша заслужава. Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я уважава, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи. И това продължи през цялата Школа - 22 години и Учителят не пропусна нито веднъж да не си изпълни задължението. Иначе тя нямаше да работи. По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат. Аз тук не разказвам срещу Паша, а говоря за вътрешната Школа на Учителя, която за всеки човек бе строго определена и строго различна от другите.
Моят път беше точно обратния. Отвън Учителят не показваше какво е неговото отношение към мен. Понякога аз бях недоволна от цялото това положение, но не смеех да го изкажа. Веднъж таман да отворя уста и чух гласът му: „Пълните грънци аз не ги изнасям на пазаря. Моите отношения към учениците никой не ги знае какви са. Другото, което се вижда отвън са само методи", Затворих си устата, която се беше приготвила да каже нещо. Мълчах и се удивлявах от един окултен закон, който Учителят изнесе пред мен.
Савка беше сложена на първото място. Но физически не беше с добра конструкция на тялото си, за да заеме представителното първо място. Отидох при Учителя и споделих с него, че нали по физическото тяло на човека е изписано цялото минало на човека и възможностите, с които разполага в настоящия момент. Визирах нея, но не го изказах гласно. Учителят ме изслуша и разбра, че говоря за Савка. Погледна ме строго и категорично посочи с показалец към мен и изрече: „На някой, който не е готов да учи, вземат му от бъдещата добра карма, за да го подготвят за ученическата скамейка". Аз изтръпнах, станах и се поклоних. Пред мен стоеше величието на Бога и грижата на Учителя към всяка една душа. Тук на Изгрева душите бяха важни, защото Учителят работеше с тях.
Някой път се приближавах до Учителя и мислено преценявах привилегията на онези, които бяха около него. И техните качества според мен не бяха достатъчни и не отговаряха на онзи ценз, за да бъдат близо до Учителя. Така веднъж той доволни мисълта ми с болка и каза: „Не зависи от Учителя кой ще бъде поставен близо до него. Това зависи от Бога". Аз се разтрепе-рих с цялото си същество. Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План. От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно. А той, Учителят заемаше мястото си на Всемировия Учител на Вселената. Той също имаше свое място и своя служба. Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика. Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
