Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев.
Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки?" Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание. Ние бяхме свикнали на стила и говора на Учителя и особено ни допадаха изразите от първите издания на неговите беседи. А сега Жорж трябваше да прекрои и да ушие нови дрешки и да я направи по-достъпна. Наистина смисъла не бе изгубен, измениха се някои думи и някои изрази. Това бе единственият опит на Учителя да даде задача на някого да прекрои и ушие нови дрешки на негова книга. Според някои тази книжка била дисертация на Учителя когато е следвал в Америка. По едно време на Жорж му дойде идея да събере извадки от мисли и изрази на Учителя, касаещи се до определена тема. Така излезна книгата „Учителят говори". Той ходи при стенографите, дадоха му материали и той успя да събере в едно целият този материал. Но Учителят не беше доволен от това, но не се противи. Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено разположение и изява на Духа. Ето това го запомнете и си го подчертайте. Това бе Слово Божие, то преминаваше през Учителя и се обличаше от думите и словата на българския език. А това бе една от големите привилегии за българския народ. Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието. Надявам се, че ще си направите справка какво означава Слово, какво означава Божествен Дух, какво е Господен Дух и какво е Христов Дух. Това са вечните скрижали на Словото, запечатани като Светая Светих в Небесната Скиния. Затова всяка една беседа е специфично изливане на Духа. Тя е ежедневно слизане на Духа в Словото, а Словото е живбт за. душите, А човек се храни от мислите на това Слово. И ако вие решите да извадите различни мисли от различните беседи и ги съедините по теми, то ще се окастри основната идея на дадена беседа в даден ден, когато Духът минава през Словото. Ето това е причината, поради която Учителят не беше доволен от това извличане на материала по теми, защото се окастряха беседите.
От друга страна ако такива теми попаднат в човек, който не е запознат с Учението на Учителя той едва ли би разбрал нещо. А само човек, който е преминал 22 години Школа и прочел цялото Слово на Учителя може да се ползува от едно такова систематизиране по теми. Но такъв човек по мое време нямаше и по ваше време няма да има, защото човешкия живот е кратък и много малко е времето да се занимава човек със Словото на Учителя. След заминаването на Учителя решиха да систематизират Словото по различни теми. Но когато го направиха видяха, че това вече не е Слово на Учителя, а отрязани клони от едно Небесно Дърво. В тях нямаше живот, защото бяха извадени от беседата. В беседата имаше живот, защото Духът бе слезнал и я бе дал във форма на Слово. А тук при отделни цитати тези думи, за да ги оживи човек трябва да ги вкара в себе си, но това може да го направи само онзи, който живее със Словото на Учителя. От всички, които познавам само Борис Николов беше срещу такъв опит да се изваждат по теми различни мисли от Словото на Учителя. И той не разреши да се отпечатат. Изнасяше довод, че първо трябва да се печатат непечатаните беседи и след това, който желае и когато може да си изважда и подрежда материала както намери за добре Важното е Словото на Учителя да остане непроменено, за да остане в него Силата, която е слязла чрез Светия Дух.
Това е историята за „новите дрешки", която история бе нееднократно използвана от онези, които искаха да променят Словото на Учителя под различни форми. Словото на Учителя е неприкосновено.
