Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети.
Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете!" Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите. Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и чукат на барачката. Излиза Руси. "Учителят те кани да отидеш с Него на концерт." Руси остава като гръмнат. "Ама мене ли ме кани?" "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят?" Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време!"
След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи. Може ли Учителят тъкмо него да покани? Но Учителят му кимва с глава, усмихва се и казва: "Да вървим!" Файтонът чака. Сядат и отпътуват. Сестрите гледат след тях, очите им се наливат със сълзи.
