Пътуването по време на съборите на Бялото Братство в Търново се осъществяваше по най-различен начин. В зависимост от определената дата всеки си правеше сметка къде и как и с кои хора ще пътува. Онези, които пътуваха с влакове се групираха по групи от различните градове, събираха се във влака, че дори и в един и същ вагон и пътуването им до Търново се превръщаше в едно неспирно пеене на песни. Сестрите бяха облечени в бяло, с бели шапки или бели кърпи, бели рокли, а братята също бяха облечени в бели панталони, сака и ризи. Някои от тях си пътуваха с официални костюми, но си носеха и бели дрехи за събора. На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин. Братята са строго официални с костюм и връзки, някои от сестрите са с официални рокли, а пък други са с обикновени бели рокли. Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем. В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс. На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в лозето, където бе направен лагер с палатки. Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя. Ето сега ще ви предоставим два интересни документа от събора.
H.Л.К.Б.Л. (Няма любов като Божията Любов)
ИЗВЕСТИЕ
I. Квартирна комисия
I. Анастас Бойнов. 2. Райко Калпакчиев. 3. Иван Деветаков. 4. Иван Дойнов. 5. Христо Христов. 6. Пенко Пенков.
II. Касиер на събора - Никола Ватев
III. Домакини
Външни: Иван Дойнов, Божил Иванов, Михаил Шишманов.
Вътрешни: Тодор Абаджиев и Ненко Тлъстев
IV. Нагледник - Христо Тончев
V. Готвачи - Мария и Петко Епитропови
VI. Трапезоуредници
1. Тодор Стоименов. 2. Емануил Иванов. 3. Слави Камбуров. 4. Драган Попов.
VII. Разпоредители
1. Костадин Иларионов. 2. Начо Петров. 3. Панайот Ковачев. 4. Стамат Тодоров. 5. Стефан Желев. 6. Матей Попов. 7. Никола Камбуров. 8. Минчо Сотиров. 9. Димитър Добрев.
VIII. Коменданти - Илия Стойчев и Минчо Сотиров.
С.Б.Л.Е.Л. (Само Божията Любов е Любов)
Н.Л.К.Б.Л. ОБЩИ НАРЕЖДАНИЯ
I. Съзнание, което всеки трябва да има за значението на срещата - да работим за възстановяването Царството Божие на земята.
II. Абсолютна чистота: физическа, в чувства и в мисли.
III. Във всичко да има разумност
IV. За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия.
V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир. Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя.
VI. По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява.
VII. Пушенето на тютюн се забранява.
VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено.
IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица.
X. Във всяка палатка има частна стомна. Братските стомни остават за кухнята. Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района.
XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки.
XII. Всички, които не се чувствуват готови да изпълнят посочения ред са свободни да напуснат събора.
С.Б.Л.Е.
След завършването на съборите всички си заминаваха по групи, а някои от братята оставаха, за да се приберат палатките и всички онези неща, които са служели за лагера - казани, посуда, храна, палатки, завивки. Прибирането на лагера продължаваше към една седмица. Накрая всички си тръгваха заедно с Учителя. Понякога Учителя е оставал и още една седмица в Търново, друг път е тръгвал да посети някои градове в страната по покана на приятели.
Един от братята след години разказваше, че когато си отишъл от събора в родното си село изведнъж цялото му въодушевление и вътрешен плам и онова състояние, което е изпитвал в Търново и което го е съпровождало по време на събора то внезапно изчезнало. Изчезнало изведнъж и той отново се озовал като обикновен човек в своето ежедневие. Чудел се каква ли е причината, молел се дълго, за да добие същото вътрешно разположение, но нищо не сполучил. Отива при Учителя, среща се, споделя впечатлението си от това, което е усещал като празнота, на което Учителя се усмихнал и му казал: „Това състояние, което ти си преживял не е твое и затова сега го няма у теб. Това състояние не се дължи на теб, а това се дължеше на присъствието на Белите Братя, които бяха дошли на събора от края на Вселената, за да присъствуват на откриването на събора и на откриването на Школата. И те влезнаха във вас, бяха около вас и с вас по време на целия събор, но вие не ги виждахте, защото очите ви са затворени. Събора приключи и те си отидоха така, както и вие си отидохте по домовете". Братът отворил уста, ококорил очи, гледа, слуша и не може да проумее за цялата тази истина. „Учителю, ами сега накъде без Белите Братя?" Учителят го погледнал строго: „Белите Братя бяха дошли на събора, за да чуят Словото на Бога, те си отидоха, но за вас остана Словото. Ще четете, че учите, ще го проучавате и чрез Словото ще се доближите до тях, а чак когато изпълните и изявите това Слово и то стане плът у вас то Белите Братя отново ще дойдат у вас. Това ще бъде Царството Божие на земята. Това е Божията благодат, която иде чрез Словото в душите на учениците".
