Когато се отвори Младежкият окултен клас едно от първите условия беше онези, които посещават този клас да не са оженени и омъжени, а който престъпи това трябваше да напусне класа. Имаше такива случаи и онези, които преминаваха през брака, напускаха и отиваха в Общият окултен клас. Ние тогава бяхме млади, по-късно с годините преминавахме в по-зряла възраст, някои от нас се задомиха, взеха си мъже и жени от вън, от света и направо се загубиха, защото онези техни половинки от брака бяха от света и те толкова натежаха, че ги повлякоха надолу. Е, понякога идваха на Изгрева, за да приемат нещо хубаво от тук и то тогава, когато имаха нужда от помощ и то от Учителя. Някои от тях приобщиха своите съпружески половинки към новото Учение, но това бяха малцина, а повечето се загубиха в света. Направо се загубиха. Но идваха нови, млади, а ние остарявахме. Минаха много години и Учителят бе засегнал подробно въпроса за женитбата, но това е разпръснато в различни беседи, защото е казано в различно време и Учителят е отговарял на различни хора. Обикновено не всеки имаше храброст да пита Учителя по този въпрос затова мислено му задаваха своите въпроси. Стенографите записваха отговорите на Учителя, но после така се случи, че те оставиха само принципите и законите, но много подробности те редактираха и изхвърлиха. А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството. Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева. Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи. Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо. Тези деца от Изгрева отидоха в света, а пък света изпрати при нас други деца, които се оказаха, че са наши деца, родни по дух, макар че бяха различни по плът и не бяха родствени по плът и кръв с нас. Но Духът е онзи, който обединява. И сега като си спомням с какво голямо внимание сме обграждали братските деца като смятахме, че това са деца на шестата раса и какво ли още не, то направо се усмихвам с огорчение. Пътищата на онези, които дойдоха при нас бяха различни, някои от тях дойдоха, заеха своето място и станаха ученици на Школата.
Сега ще ви. разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него. Когато влиза Ричка при Учителя той се усмихва и я запитва: „Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето?" Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. „Е, виждате ли, че закона работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата ви в закона". Ричка е необикновена възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: „Има ли нещо да ме питаш и да искаш?" "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого?" Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка той клюмнал глава на гърдите и заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: „Аз с глупавия си въпрос за женитбата си го успах и той сега спи". Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче и рони сълзи, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета та в десето. Има дълго да пътува докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди".
Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. По едно време минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който е дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново е при него. Учителят й казал: „Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах". Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?" Учителят се усмихва и казва: „Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример когато Духът е този, който събира човеците в брак.
Трябва да добавя също, че Ричка когато решава да се годява за Методи. Шивачев, то нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: „Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма където думата „може" е повторена девет пъти.
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени за него то решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Отишли, питали Учителя и той казал; „В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара, изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и живота му премина и се насочи в друга посока. Накрая заплувал в арменските води и още е в техни води. Живота му протече в съвсем друга посока и Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение.
Та главното правило бе за братските деца, за вашите деца, не онези родени по плът, а онези по дух, онези които идват при вас за Словото на Учителя, то тях дръжте, тях пазете и на тях предайте своите идеали и надежди, защото това са вашите деца - духовни деца и с тях ще направите връзката на онази приемственост на поколенията. А с вашите по плът родени деца ще си разплащате кармата и ако нещо могат да направят за делото на Учителя независимо колкото и да е малко то, то благодарете на Бога за това. Ето и аз правя същото, разказвам моят живот на човек, който дойде от света, бе изпратен за това, за да довърши онова, което аз не мога. По-добър пример за това няма и това е потвърждение на онова, което ви разказах.
