Да не смятате, че бидейки около Учителя и в Школата му съм била цялата изтъкана от добродетели и то от най-висш порядък или пък съм била толкова изрядна, че от мене е греело слънце или месечина, както обикновено казват тук шопите в Софийско. Напротив имаше дни, че и месеци не можех да се справя с моите вътрешни състояния. А те не бяха малко, но това бяха последици от ред прераждания от много връзки от миналото, които ме обвиваха с въжета и ме задушаваха. Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още. Души въплътили се и родили се като българи и дошли при Учителя да учат. Но каквото и да правеха и как да учат, когато все избиваха натам от където бяха дошли и носеха не само влиянията от миналото, но и със своята деятелност се насочваха натам и отклоняваха мнозина. Ето пример, тук имаше астролози, после хироманти, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни. На други казваха, че имат възможност да слушат как чрез техните уста говори Духа и човек отстрани като ги гледаше се чудеше от къде накъде дойдоха всички тези неща. А да не говорим за разните медиуми, за спиритизма, който беше се настанил на Изгрева и за още много-много такива отклонения. След заминаването на Учителя се явиха ясновидци и всеки един говореше как чрез него говори Учителя. Явяваха се духове, които взимаха името на Учителя и говореха общи неща, понякога взимаха някаква негова терминология, но ако по-специално човек реши да разучи това, което те говореха ще види, че това не беше никакво знание. Това бяха изречения и приказки наредени едно след друго. А Учителят може да се познае чрез Словото си и в Словото си и това се отнася за онези, които имат вътрешната връзка със Словото му и с Бога. Нашият личен път преминаваше през такива препятствия и противодействия. Освен това мнозина бяха и с различни политически увлечения - имаше анархисти, комунисти, социалисти и тути-кванти и всичко това беше разбъркано и вложено в един общ кюп и този кюп се намираше на Изгрева, а Учителят този кюп го превръщаше понякога на казан и отдолу слагаше дървета, запалваше ги и поддържаше огъня. Та тук на Изгрева имаше един огън, който непрекъснато гореше и се поддържаше от Учителя, затова всеки минаваше през изпити.
И аз не правех изключения. Веднъж бях в едно такова състояние, след като имах конфликт с една сестра, която изобщо не беше права и се чудех защо Учителят я още търпи тук на Изгрева. Решавам, че това може да стори само Учителя и отивам при него с едно вътрешно изискване, незнам от къде дошло в мен, но имах изискване Учителят да озапти тази сестра. Знаете ли какво означава да се озапти кон и да се озапти конски впряг? Обикновено на конете се слагаше юзда и при един вироглав и буен кон ездачът се качваше, за да го обязди и този кон, след като рипа, скача и хвърля чифтета накрая ездачът го озаптява, така че този кон вече може да бъде полезен на стопанина. И така аз съм пред Учителя и му казвам: „Учителю, трябва да озаптите тази сестра". Той мълчи. Аз повтарям изискването си. Учителят изобщо мълчи, след това погледна встрани и нещо размишлява. Аз разбрах, че Учителят изобщо не ми обръща внимание. Той не отговаря нищо. Аз започвам да се ядосвам и не знам защо започвам да тропам с крак, така както едно дете тропа с крак пред баща си, когато иска нещо. Но най-важното е, че аз не се усещам, че тропам с крак и то пред Учителя и пред Бога. Едно такова състояние ме е обхванало, обзело ме и тези сили ме владеят. Аз тропам, Учителят мълчи и накрая не издържах и се развиках пред Учителя срещу онази сестра. Учителят мълча докато премина в мене бурята и накрая ме попита: „Ами теб кой ще озапти и кой ще ти сложи юзда? А отгоре на това трябва и камшик да има." Аз останах изненадана. Огледах се. Около мен имаше и други сестри, които наблюдаваха целият случай. Аз стоя като втрещена и не мога да се опомня какво става с мен. Накрая си тръгнах. Този случай с години го разказваха на Изгрева, че съм тропала с крак пред Учителя и съм изисквала нещо, на което той не е бил съгласен. Аз не помня друг на Изгрева да е тро-тал с крак пред Учителя. Останах само аз, единствената. Сега ме е срам и болно. Това по-късно се разказваше подробно с различни украшения и всички ме гледаха и знаеха, че и аз съм като другите и не правя изключение от всички. А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго. После продължи: „В сравнение с другите ти си ми цвете". Аз се учудих. Аз да съм цвете? Невъзможно е. Беше ме срам пред Учителя. „Учителю, аз съм лоша, лоша съм и такава като мене няма никъде по света". Учителят продължи: „Ти си от добрите". Това беше отговорът му. Какво ли означава това? Истина ли бе това или бе един негов метод да ме освободи от моята погрешка? Ако беше метод това беше Божията милост, която се изявява над мен, но ако беше истина как ли ме търпеше Учителя? Ето сега виждах какво означава, че Бог е благ и търпелив към Своите си.
Отново съм пред Учителя на разговор. „Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен?" Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят?" Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си. Не може да учиш някого без да го обичаш. Този закон е верен не сто на сто, а сто и едно на сто.
Господ сега ти е пратил едного да ти помогне. Прати ти едного, а ти го отхвърляш, прати ти другиго, ти го отхвърлиш. Най-сетне те остави самичка да си работиш сама без никой да ти помага.
А аз сега отгоре от върха виждам, че ти за месец и половина ще свършиш работа, която е за три месеца. Така виждам отгоре. А ти като се изкачиш горе ще го провериш.
Ти се качваш по един връх, наоколо ти е сухо, аз съм видял, че от другата страна има вода и ти казвам да вървиш, че водата е от другата страна, а ти не вярваш. Като преминеш от другата страна, ще се увериш.
Ще вършиш работа, може да се оцапаш и окаляш, но то е отвън. Ние после ще го измием това, оцапаното и ти ще бъдеш отново чиста. Господ те обича и ти помага, но разумно. Ако Господ за един момент престане да мисли за теб ти моментално ще умреш. Слънцето грее, защото Господ ме обича Има мъгли, защото Господ ме обича. Вятърът духа, значи Господ ме обича Ето аз така гледам на работата. Ако престане всичко това значи Господ е престанал да мисли за мен.
И Господ те обича и за теб се грижат, но искат да видят какво можеш да направиш сама. А като дойде работата до помощ до там няма никакво съмнение. То е най-лесното. Ще вярваш, че си излязла от Бога и Той те е пратил на земята да учиш".
