България беше разпокъсана на Берлинския конгрес и главно Англия не позволи да се обедини българският народ в своите изконни граници. По-късно България бе прекарана през три войни и през две национални катастрофи. Това бе насочено срещу българският народ, но в крайна сметка се целеше да се затрудни работата на Учителя дошъл между българите и да му се попречи. Това бе работа на Черната Ложа и тя си свърши добре работата. През това време Учителят вървеше от град на град, събуждаше приятелите, показваше къде и кога душите трябваше да се преродят и ги чакаше с годините. Учителят работеше с малките величини при най-ограничените условия. Минаха години и десетилетия и онези, които трябваше да се родят, трябваше да дойдат с отварянето на школата през 1922 г. Но заедно с тях дойдоха и онези, които трябваше да пречат и да затруднят работата на Учителя. А най-интересното бе, че онези души, които бяха определени да слезнат от небето и да се облекат в човешка плът не всички дойдоха при Учителя, а се отдалечиха в различни страни. Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение. Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя. Страхуваха се, че щяха да им сложат табелата „Дъновисти", а с това име идваха и упреците, и присмехулниците, и хулите. Та голяма част от онези души, които трябваше да слезнат между българският народ, слязоха, но не дойдоха поради различни съображения в школата на Учителя. Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител. По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили. Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се отскубнаха от тяхната опека - биваха спасени за Школата. А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ.
За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство". Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната. Голяма част от учениците биваха съблазнявани по най-различен начин от света и едни напуснаха и търсиха добро професионално и обществено положение. Други се ожениха за жени от света или се омъжиха и напуснаха Братството като идваха от време на време, за да поемат чист въздух и понякога от тях чувахме такива изповеди от личният им живот, че ни настръхваха косите. Някои от тях търсеха помощта на Учителя и я получаваха. Това бяха души, които се бяха докоснали до Бога и Учителят не беше безразличен към тях. Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано. Тук отклонението бе идеологически и те прокарваха чужди влияния и постановки в Школата. Освен това изведнъж се пръкнаха и израснаха личности, които искаха да стават ръководители на разни групи и отклоняваха ученици от Школата на Учителя. За тези групи в Школата съм говорила, те бяха спиритисти, бяха силни личности, които отклоняваха учениците по различни посоки. Така че атаката срещу Школата беше както отвън, така и от вътре. А да не говорим за това, че много приятели залитнаха по разни политически течения - едни бяха социалисти, други комунисти, републиканци и какви ли не още. А Учителят бе казал: „На окултният ученик не му е позволено в Школата да се занимава с политика". А се занимаваха и то още как. Казваха, че всеки от нас трябваше да откликва на промените в света, защото са част от него. Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя.
Ето сега един пример. Веднъж сънувам сън. Бях около 25-годишна. Сънувам, че едно малко куцо дете, символизиращо Бялото Братство върви след Учителя и той непрекъснато го храни и му подава с ръцете си храна и с това хранене то изтощава Учителя и той става все по-слаб и по-слаб. После виждам, че те двамата - куцото дете и Учителя вървят, вървят 4/5 от Братството отиват при една светска учителка да ги учи, а 1/5 остават при Учителя. Светската учителка събра мнозинството от 4/5 и направи в гората събрание и започна да ги обучава, а останалите 1/5 останаха при Учителя на Изгрева. Това беше сънят. На следващият ден отивам и разправям целият сън на Учителя. Той ме изслуша внимателно и каза: „Да, до тук е така, но после..." Спря се, замълча, замълча и се усмихна лъчезарно с поглед отправен леко нагоре като леко повдигна главата си, гледайки към Небето. И се усмихна лъчезарно. Визитата приключи. Отидох си у дома. Тази усмивка я запазих в съзнанието си и това тълкувание също. Мина време, Учителят си замина от този свят и преминаха още много години. Дойде 1957-58 година и започнаха изпитания за Братството на Изгрева. Сънят започна да се сбъдва полека-лека. Светската учителка се яви и 4/5 от Изгрева тръгна след тази учителка от света тя да им проповядва. Така е и досега през 1972 г., когато разказвам тези неща. Така ще бъде и по-нататък. Останаха само 1/5 от общия брой. Дано останат до края. Ето защо това, което описвам го описвам за останалите 1/5, които са верни по Дух на Словото на Учителя и на неговата Школа и на тях предавам лъчезарната усмивка на Учителя, който навремето каза: „Дотук така, но после..." Да, това „после" остава за вас следващите поколения и за другата епоха. А аз ви предавам заръката на Учителя и неговата лъчезарна усмивка, а за мен остава, че съм изпълнила Волята му.
Аз съм при Учителя - той говори, а аз записвам. „Човек трябва да има ревност към Бога. Ревността естествено иде. Човек се страхува понякога да не би да му отнемат този, който обича. Но Бог не може да се вземе. Той е Цялото, Той е Необхватен и Безграничен. Той е Живият, Който дава живот и не умира.
Ето ти много взимаш, защото така си възпитана. Трябва да оставиш и другите да вземат своето си. Около теб има и други ученици в Школата. Ще оставиш и те да се вредят и да дойдат до мен.
Ако съдиш за Бога по външните проявления ти винаги ще се съмняваш. Трябва да вярваш независимо от тях. Ако вярваш само, когато ти дам ти никога не можеш да си съградиш вяра. Когато не ти дам ще мислиш, че не те обичам. Ще държиш съзнанието си винаги над условията и ще се радваш на страданията толкова, колкото и на радостите - по равно.
Ти носиш не само свои страдания, имаш много свои страдания, после идват тези на домашните ти, после и на народа, в който живееш. Някой път страдаш, за да опиташ положенията, в които се намират другите хора. Ето защо ще стоиш над страданията на народа, над страданията на домашните ти, над своите страдания и ще ги наблюдаваш от друго гледище. Така ще можеш да въздействаш и на вашите домашни. Ще гледаш как Господ работи.
Ангелите като гледат твоите страдания ти казват: „Не бой се. Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме."
Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят. Когато някой се влюби, той иска най-напред да хване този, когото обича с ръцете си, защото ръцете са Божествената част у него. Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича. После той пожелава да го опита с устата си, да го целуне. След това го пожелава със сърцето - то е по-интимна връзка. Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
