С Галилей Величков се познавам от 1969 година. Срещнахме се случайно при едни познати в дома на госпожа Топалова, която бе извикала неколцина познати на обед и където се разискваха духовни въпроси. Тогава Галилей беше с цигулката си и изсвири няколко песни от Учителя. Аз взех един молив и под въздействието на цигулковата мелодия започнах да пиша онова, което се проектираше в съзнанието ми. Галилей изсвири няколко песни. Всяка нова песен той я обявяваше. Аз записвах заглавието й в една прозаична форма, а повечето, в поетична, записвах онова, което идваше чрез мелодията у мен и излизаше на белия лист. Накрая всички пожелаха да чуят какво съм записал.
Тогава помолих Галилей да изпълнява подред песните и аз прочитах това, което бях записал. Всички слушаха занемели. А там бяха ученици на Учителя от времето на Школата. А Георги Томалевски стана и разпалено извика: „Такова нещо за пръв път чувам и за пръв път присъствам. Това нещо трябва да се отпечата." Така, без да искам, бях обгърнат с необикновено внимание. Там беше и Нестор Илиев, Симеон Арнаудов (дякона) и други братя и сестри. Оттам започна запознанството ми с Георги Томалевски, Нестор Илиев, Дякона и Галилей Величков. Аз никога не предполагах, че музиката на Учителя Дънов може да действа по такъв начин. А аз за пръв път чух музиката на Учителя Дънов от цигулката на Галилей Величков. Та има връзка между поколенията, която се осъществява чрез духовни закони, които определят приемствеността. Ето, това е най-важното!
След туй започнах да се срещам редовно с Галилей, обикновено сряда и петък в дома му и разговорите ни бяха върху Словото на Учителя и Школата на Учителя. Първите уроци и първото запознанство с Школата на Учителя получих от него. Той имаше обективна преценка за неща и събития. Времето, преминало при него, не бе изгубено. Когато се приближавах до други приятели по време на Школата на Учителя, всички се учудваха на моята осведоменост по всички въпроси. Аз бях ги получил от Галилей. Те и до сега ми служат. Те ми помагат да се ориентирам в тези сложни времена. Най-важното е, че мнозина се опитваха да ме отклонят, но не успяха. Аз имах точна представа за нещата. И за времена, които бяха отминали и тези, които трябваше да дойдат.
Галилей не желаеше да напише опитностите си. Не искаше да ги дава на други. Искаше да си ги отнесе в Невидимия свят. Беше голяма борба, докато го накарам да почне да ги пише. Той беше правил само някакви бележки. Но когато разбра, че аз работя с други ученици, той седна и написа част от тях. Другата част останаха като мои записки. Дойде време да ги разчета и да ги поднеса за следващите поколения.
От 1979 г. до 1985 г. той пое задължението да пише Братските послания по случай празниците. През това време и Борис Николов пишеше своите послания. В посланията на Галилей имаше повече исторически характер и те са ценни в много отношения. Ще се публикуват при друг случай.
Много пъти настоявах да запиша цигулковото изпълнение на Галилей на песните на Учителя на магнетофонен запис, но той не скланяше. В разстояние на десет години аз нито един път не го чух да ми изсвири нещо от Учителя. Не желаеше. Много пъти, когато пристъпвах към вратата му, чувах, че отвътре той свири. Но когато позвънявах на вратата, той прибираше цигулката в калъфа си. Свиреше за себе си и не желаеше други да присъстват на онова общение с Духа на Учителя, което музиката създаваше. Накрая, след десет години, той се съгласи да запиша негово изпълнение песните на Учителя. Не е на професионално ниво, но е документален запис как се е изпълнявала музиката на Учителя от цигуларя на Младежкия окултен клас.
По същия начин той пазеше съкровено своите опитности и срещи с Учителя. Не мислете, че беше много лесно да се приближиш до учениците от Школата на Учителя. Беше много трудно, дори и невъзможно. Чак когато се убеди, че аз бях този, който бе изпратен да свърши неговата работа, той склони. А да се докаже такова нещо са необходими факти и факти. А представяте ли си, че аз бях тогава на 30 години, а той на 60! Днес, когато приближавам неговата възраст се учудвам на себе си, как съм успял да го убедя и да свършим една голяма работа за делото на Учителя. За тези опитности аз съм платил голяма цена - време, сили и години. Галилей също бе заплатил с живота си. Така че цената на тези опитности е много голяма. Може да ги оцени само този, който има духовен ценз за Словото на Учителя. А да се отпечатат трябваше време и труд. Много усилия и много лични, спестени пари и то, с труд!
При никой друг от учениците на Учителя не съм имал такова възвисява-не на духа си, както при неговите разговори и срещи. Това, което изпитах при първата си среща с него от цигулковото изпълнение на песните на Учителя, същото изпитах при неговите срещи и разговори. Това бяха анализи, с най-големи подробности за хора, личности и събития. И винаги разглеждахме нещата в перспектива за съхранение Словото на Учителя и запазване чистотата на Школата от чужди примеси и влияния. Тук той бе безкомпромисен. Не позволяваше никой да осквернява Школата на Учителя с празни приказки и недомислия. А за чистотата на цигулковото изпълнение на песните на Учителя -свещенодействаше.
В последните години, когато бе разрешено да се играе Паневритмия, около 1980 година, той излизаше с цигулката и свиреше на приятелите. Имах възможност да наблюдавам как те го приемаха и как слушаха цигулката му. По това съдех какво представляваше той за своите съвременници. Защото той бе цигуларят на Младежкия Окултен клас по времето на Учителя. Такъв остана до края - служител на Учителя в Слово и в Дух.
