Процесът е светкавичен, но последствията са забележителни. Те определят вътрешното съдържание, целта и пътя на ученика. Трудно може да се опише и изрази по някакъв начин, онова, което се случва с малкото дете, когато открие тайната на звукосъчетанията. Това преживяване за него е епохално. Буквите и цифрите оживяват пред неговия вътрешен взор и усвояването на говоримата реч, а после и писмовната за него е събитие от огромно значение. Чудото на десетичната бройна система, простите аритметични действия се предшествува също от такъв светкавичен миг, когато светлината го облива. Процесът се изнизва бързо, ала последствията сияят.
Светлината е творчески акт в природата. Тя разграничава два съществени етапа - минаването от един живот в друг, долавянето на хармонията, намирането на правия път, откриването на нови истини, овладяването на научните теории. Всичко това не е нищо друго, а пламването на искрата, завъртяването на ключа, след което всичко е облято в светлина. Светлината е реализирането на една видимост отвътре за която човек копнее и като малък и като голям.
За ученикът придобиването на светлината е момент също така на велико откритие, когато всичко до тогава е било невидимо и неразбрано. Сега пред него сияе необозрима конкретност в която няма вече гъсти лесове, няма опасни и непознати пътища, няма тъмни и непрогледни нощи. Любовта, която го придружава и охранява кротко му сочи тези върхове, достъпни вече за него, мъчното вече не е мъчно, далечното се е приближило и на прага на училището вече го посрещат с радост. Дошла е светлината. Не случайно разбира се е дошла тя. От обикновената светлина зад която стои една неизвестна причина, до тази светлина, която идва отвътре, прорязала небосклона на ученика, за да направи нещата по-ясни и разбрани. Светлината прониква до най-скритите кътчета на душата му, свети като фар в мозъка, за да разграничи битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното, доброто от злото. Запалката на Любовта е направила това. Великият принцип на живота е произвел светлината. “Светлината като велик деец в природата произвежда всичките форми.” - казва Учителят. Пред погледа на ученика тогава се разкрива величествен свят, започва велика творческа дейност. Творят се правите мисли, правите чувства и постъпки. Без светлина никой не може да мисли, да чувствува и да действува право. Без светлина Любовта не може да заеме онова място, което й се пада. Без светлината Любовта не може да се прояви в пълнота. Светлината дава не само израз на Любовта, но и насока. Лишеният от светлина не може да мисли, той се движи в тъмнина; в нея човек винаги се спъва и върши глупости. Глупавият човек не може да обича. Само човек, който има светлина може да люби, само интелигентният знае как да прояви Любовта. Количеството на светлината определя степента на човешкото съзнание. Ученикът се познава по светлината, която има и носи навред.
Светлината единствена ни дава идея за Мъдростта. Без светлина знанието е недостижимо. Светлината прави човека силен, свободен, смел. Светлината определя и степента на разумността. Там дето царува тъмнината, разумността отсъствува. Затова втората съставна част от идеала на ученика е светлината.
Любов със светлина е естественото и хармонично състояние при което ученикът расте и се развива нормално.
Светлината е неразривно свързана с онова дълбоко и мистично състояние, което наричаме виделина - казано другояче духовната страна на светлината, която представлява кислорода в живота на ученика.
