Критиците са особени хора. Когато им поднасят някое произведение художествена литература или музикално, най-често те прилагат ножа. Те са истински хирурзи. Режат понякога дори и без упойка. Особено това е верно, когато произведението не се разбира. Най-лесно при такива случаи е то да се отрече. Друг маниер на тия същите критици е замазването, заглаждането. Тук бутнат нещо, там бутнат и накрая като погледнат произведението, казват самодоволно - сега творбата е отлична. Така изгладена и подредена творбата може да има всичките преимущества, ала липсва най-същественото - оригиналното на автора. Същински сатрапи, безпощадни са. Трябва да се съобразят с рубриките, клишетата, плановете, артикулите, кадрите. Какво може да излезе от тази мелница, то засяга болезнено авторите. Проливат горчиви сълзи над своята творба - тя не е тяхна родена от кръвта им и фантазията, а сякаш е взета от улицата или от някой родилен дом. Изглаждането е признак на грубост и лош вкус и най-вече непочтено отношение към изкуството и авторите.
Изглаждат се не само поетически творби, музикални и какви ли не още произведения, философски, идейни, дори и исторически. Най-страшното е, когато в живота се изглаждат принципи. Опасността е по-голяма, защото пряко е засегнат човека, като поразява ума и сърцето му. И най-лошото е, че тия които вършат тази работа, не са определени лица като критиците например или редакторите - тук участвуват заинтересованите, а те не са малко.
Думата любов е словесен израз на един велик принцип. Тя съдържа всичко. Тя е живот. Любовта за живота е това, което е слънцето за живота. Като понятие любовта е загубила първоначалното си съдържание. Всеки е отнел от това съдържание по нещо, според културата си и по нещо й е предал пак според културата си. А тя е важна. Според прилагането на любовта може да се познае човека. Кой както намира за удобно, това прави от нея. Последната закачалка, която са й прикачили е “свободна”. Свободна любов, как да се разбере това наименование? Цяла джунгла. Не можеш да познаеш и да намериш любовта в този образ - придали са й качество, което тя няма, никога не е имала. С тази любов хората се гаврят, за такава любов се карат, съдят, убиват - все за нея. А любовта стои и гледа и се чуди, аз ли съм или не. Всичките конфликти в семейството и между младите хора стават все за любов. Любовта причинява страдание, мъка, ревност, отчаяние и хиляди още недоразумения. Валят я в праха, в калта, тъпчат я, обезобразяват я и накрая я изглаждат. И като я изглаждат систематически, бавно смъкват всичките й скъпоценности. Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота. Нищо друго не подарява на човека радостта, светлината, мира, вдъхновението,импулса, здравето на човека - цяла безбрежна гама, недостижима по своята тоналност, за да се превърне всичко на живот, истински живот, който блика като извор; водите са чисти, бистри, сладки. Любовта е силна, динамична и носи факлите си: милосърдието, чистотата, светлината, безкористието, справедливостта. Превръща се на жрица и подарява на човека есенцията на онова, което наричаме духовна култура, възпитание, благородство.
Тази любов няма нищо общо с всичките ония изобретения на хората, с всичката оная излята отливка на която си позволиха да прикачат името -любов. Да чувствуваш е едно нещо, да обичаш е друго. В чувствуването има нещо себично, лично, в любовта няма нищо користолюбиво. В любовта нямаш желание да грабнеш, да присвоиш. В нея няма абсолютно никаква нечистота, никаква лъжа, никаква неправда. Най-отявленият образ на любовта е "свободната”, която в основата е лишена от почтеност, морал и уважение в нея няма устои, няма нищо трайно, красиво, чисто, прекрасно. Тази любов носи печата на преходността. Нейният истински лик е разврата. Да се смесва любовта с този образ е голяма, колосална грешка, чийто данък най-скъпо се плаща от цвета на човечеството - младостта. Авторите на тази идея и ония, които я подържат, вербуват и величаят са най-големите врагове на човечеството и предимно на младежта и на нацията си. Младежта става жертва не само на фалшивата, невярната представа на любовта, но и на престъпните домогвания на заинтересованите. Лошото възпитание довършва поражението. Хората не подозират колко е опасно да се играе с огъня на любовта.Любовта е творческа сила, прилича и на огън и на вода и на хляб и на слънце. Любовта ражда живота. В пазвите си тя носи най-съкровеното нещо - живота. Към любовта трябва да се пристъпи с всичката почит, уважение и свещено чувство с всичката чистота и безкористие на които е способен човекът. Да застанеш пред любовта, е все едно да застанеш пред великите творения на изкуството, пред великите творения на природата, пред Бога. Любовта е най-святото място, най-величествения апотеоз на живота. Тя е това, което е слънцето за физическия мир.
Да се сведе любовта до някакво пошло, невярно, еснафско понятие и да й предадат качества, които няма, да си позволяват играта с нея са нарушения, които не се прощават - то е акт на кощунство. Няма човек на земята, който да не е опитал плодовете на своята любов. Всичките недоразумения, неудачи в живота, конфликти, нещастия, страдания са признаци, че любовта е криво разбрана и криво приложена. Всичко, което се случва на човека води до там да разбере любовта, да се откаже от навика да изглажда любовта, както се изглаждат произведенията на изкуството. Любовта не търпи никакво изглаждане, никаква корекция от невежи с претенции, че я разбират. Веднъж завинаги човек трябва да разбере, че любовта не е там, където има конфликти, дисонанси, мъка, страдания, разводи, ревност, недоразумения и разни още неща от този род. В тази любов липсва светлината, топлината, чистотата, безкористието, красотата.
“Любов е това, което носи живот, свобода, красота, светлина, радост, здраве, подем. Тази любов урежда всичко, хармонизира живота и го прави приятен и лек, смислен.
Тази любов е огън и вода.
Тази любов изгражда живота, като му предава все по-хубави и по-хубави форми.
Тя внася мир в човешкото сърце, светлина в човешкия ум.
Тя е идеал за човешката душа.
Тя е магически ключ, който отваря сърцата на всички хора.
Тя е най-голямата дъщеря на Великата Реалност, родена през вечността - милосърдието. Тя е вечния извор към който човек неудържимо се стреми.
Човек се ражда да живее единствено, за да я познае и опита нейните плодове. Най-сладките и най-здравите плодове на живота.
Това е любовта.”
Новото, което пролетта на епохата носи на човечеството.
