ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г.

203  Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в

Първа мъжка гимназия в София.

204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе.

205   За  първи  път  Пеню  Киров  се  обръща на малко  име  към  Петър

Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция.

206 Гр. Фердинанд: от 1944 г. – Михайловград; от 1992 г. – Монтана.

207  Илия Стойчев от с. Угърчин, Ловешко, живеещ тогава в Русе. По-

късно се премества в София.

208 Това писмо се публикува за първи път.

209 Само в това писмо до П. Киров Петър Дънов употребява обръщението  „обични“.  Може  би  е  като  отзвук  на  обръщението

„Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г. на П. Киров (вж. бел. № 205).

210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка вероятност е написано в края на м. юли 1906 г.

211 Съборът се е състоял във Варна от 11.08. до 15.08.1906 г.; освен П. Дънов присъстват още 11 човека.

212 Това писмо се публикува за първи път.

213  Не е указано местописане, но от следващото писмо се подразбира, че е от В. Търново. П. Дънов посреща Новата 1907 г. в Търново.

214 На 19.09.1905 г. П. Дънов пише отворена карта до сем. Иларионови със сходен текст: „В живота Добродетелта е основа, Правдата – равновесие, Любовта – наслада, Мъдростта – веселие, Истината – блаженство“. Вж. писмо № 115.

215 В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на

св. Пантелеймон – 27 юли“.

216  В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят  на  бургаското  братство  след  П.  Киров]  запитва  П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“.

217  През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в

България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас.  Участниците  в  колонията  влизат  в  пряка  връзка  с  Л.  Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично  се  среща  с  него,  Стефан  Андрейчин  от  Габрово,  Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско.

218 Вероятно с основателите на комуната.

219  В писмо до Мария Казакова от 8.08.1907 г. П. Дънов пише: „П. Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“.

220 Това писмо се публикува за първи път.

221  На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението   на   П.   Дънов.   Градът,   датата   и   подписът

"П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г.

222 Не са открити сведения за тази личност.

223  В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София.

224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.