Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност:
- Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете?“ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
И тогава изпитах вътрешна радост, веселие и исках да прегърна всички. Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това. Исках да им кажа: „Вие не знаете, кои сте!“
Тази моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк.
Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен.
Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне.
Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото.
Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо.
Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча.
Учителят каза:
– Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем.
Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот. Постъпката се определя от мисълта и чувствата.
Когато се намерите пред голяма мъчнотия, свържете се мислено с добрите хора по целия свят. Тогава работата, която искате, ще я извършите по-лесно.
Онези, които се намерят в трудно положение, мислят, че на Земята няма добри хора – там е мъчнотията. Трябва да викаме добрите хора на помощ. Нали когато човек иска да вдигне някоя тежест, ще вика и други хора да помогнат?
Когато се намерите в затруднение, мислете за добрите и умни хора. Това е едно практическо правило.
Към идеите човек трябва да се отнася както един градинар. Ще ги обработва, за да уякнат, и когато израснат и дадат плодове, ще ги прилага. Вие искате да станете работник на Божията нива. Трябва да се молите всеки ден сутрин или вечер за това и ще ви се дадат условия. Бог ще ви даде необходимите способности – Любов, Мъдрост, знание и пр., с които можете да работите за Него.
Сестрата каза:
– Имам твърда вяра – вяра в съществуването на Бога, на Висшите Същества, имам вяра и в силата на молитвата.
– Всички духовни богатства постепенно ще разцъфтят във вашата душа.
Нали семката на едно цвете не притежава нектар? Но когато тя се посади и се разцъфти, цветът притежава ценен нектар, който пчелите събират.
Душата е тази семка. Когато тя се разцъфтява, разкриват се всички нейни богатства.
– Бях в едно общество, където работеха чрез мисълта, за да добият неща от личен характер. И чувствах там, че губя, че съм в затвор.
– Може да посееш едно семе на дълбочина един, два, три сантиметра в Земята; то ще поникне, но ако дълбочината е два метра, няма да поникне. Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно че е семе, заровено в Земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви.
За да подобри външното си положение, човек не трябва да се тревожи. Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната Природа.
Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства. И тогава ще добиете познание, което по друг начин не може да се придобие. Като дойде новият живот, ще се справите с мъчнотиите, които имате. Трябва да се въоръжите със своята интуиция. Всякога се вслушвайте в нея. Когато сте раздвоени в себе си, пазете се. Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.
Понякога самотата е потребна за смяна. За да си почине човек, в известни минути трябва да е сам. През целия живот няма да е в самота.
Когато дойдат някои отрицателни състояния във вашето съзнание, не обръщайте внимание. Те са извън човека. Те са преходни и минават.
– Как да усиля волята си?
– Научете се да дишате дълбоко.
Страданията служат също за усилване на волята. Хубаво е да издържаме неприятностите, като мислим, че ще ни принесат полза, макар и да не знаем каква.
Ако искате винаги да стоите в най-високата точка на съзнанието си, това значи, че искате слънцето да стои винаги в зенита. Слънцето ще залезе, но после пак ще изгрее.
– Как да преодолявам неразположението на Духа?
– Когато сте неразположени духом, дишайте дълбоко и концентрирайте ума си върху дишането. Освен това, молете се, повдигайте ума си към Невидимия свят.
– Какво значи минаване през тъмната зона при влизане в Невидимия свят?
– Това не е падане, но минаване през тази зона. Понеже човек не знае, кога ще я премине, трябва да е всякога готов. Той се подготвя, като работи за проявата на Любовта в себе си.
– Кой трябва да бъде главният ми стремеж?
– Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите.
– Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание?
- Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика.
Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; Те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища. Човек, който е влязъл вътре, какво трябва да прави? Ако остане да седи при въглищата, ще се задуши. Това е изкушение. Тогава или да отвори прозореца, за да влезе чист въздух, или да излезе вън от стаята. Друг пример: някой ви продава позлатени работи, но ги представя за чисто злато. Отъркайте ги малко и ще видите, че предметът не е златен, а позлатен. Като се потърка златният предмет, той става още по-лъскав.
– Как да изпитам нещата, да ли са позлатени или златни?
- По какво се познава, дали водата е хубава? Хубавата вода утолява жаждата и от нея не засъхва гърлото. Хубавата вода изпира добре дрехите и не оставя по тях никакви нечистотии. Следователно, всички хора, които внасят в душата ви мир, чистота и при които се чувствате свободни, са добри, те са хора на Любовта. В мътна вода човек не трябва да се къпе.
Молете се. Тогава Напредналите Същества от Невидимия свят могат да ви помогнат.
– Как да работя за възпитанието на детето си?
- Давайте му малки физически упражнения, които имат за цел упражнението на тялото, малки упражнения за развитието на чувствата му и малки упражнения за мисълта му.
Това са разумни упражнения, които засягат трите свята в Природата.
За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво и мислете за влиянието, което иде от него. Ще приемете магнетизъм от дървото. Когато житото започва да зрее, обиколете нивата, свържете се с живота на житото. Така ще приемете известни енергии в себе си.
