“Кой се допря до дрехите Ми?” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мен?” Но Той се озъртал, за да види тази, която сторила това. Тогава жената, разтреперана, Му казала цялата истина.
Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си.
Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара.
В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот.
Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота.
Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени.
Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея. Те не възприемат и не прилагат Любовта еднакво, вследствие на което и проявите й се различават.
Като казваме еволюция в Любовта, трябва да разбираме еволюция във възприемчивостта на съществата към Божествената Любов. Според степента на развитие на човека ще бъде и схващането му за Любовта.
Всяко същество възприема от Любовта толкова, колкото може да прояви и обработи.
Като изучава Любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на Любовта в обикновения човек от тези на високо издигнатия. Учителя казва:
Не казвам, че не сте живели в Любовта. Но има степени, през които трябва да се мине. Например любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката не може да се сравни с Ангелската. Хората още не познават Любовта, въпреки че говорят за нея.
Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта!
Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен Живот – от Любовта, която има в душата си.
Колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в Любовта. Учителя казва:
Със своите груби тела съвременният човек живее повече в нисшите степени на Любовта, но един ден, когато си създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите й области и по този начин ще постави основата на бъдещата култура.
Казано е в Писанието: “Бог е огън всепояждащ.” Учителя обяснява това така:
Тези думи означават: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате: “Как ще познаем тогава Бога като Любов?” Постепенно ще Го познаете. Ще почнете от най-малката Любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна за онзи, който съзнателно търси Бога на Любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната Пълнота.
Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип25.
Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас.
Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай.
Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее. Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
