МИЛКА ГОВЕДЕВА

род. 1912 г.

От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал Учителя. И аз искам да го апострофирам! Да каже, защо заблуждава народа. Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и Учителят, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори. Препълнен е салонът. Аз се поогледах къде да седна, но нямаше място и таман да се обадя, и почна да ми става лошо. Лошо, лошо, лошо, ще падна. Търся място да седна, няма място и трябваше да изляза навън. Ама така ми е лошо, че трябва да легна. И стоях легнала, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Не можех да разбера защо става така. Мисля си: "Аз сега не можах, но другата неделя, ще му кажа на него." Втората неделя, третата неделя: същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. На третата неделя, когато ми стана съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: "А, не, не мога с тоя човек да се справя." И се отказах вече да апострофирам Учителя.

Един път отидох при Учителя и Го попитах: "Учителю, докога ще ме гонят като комунистка? Дотука ми дойде!" - "Да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." За съжаление, ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка. А сега пък нашите братя, за съжаление пак: "Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея?" Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. Много неприятно. Просто ме боли сърцето за това. Боли ме.

Отивам при Учителя и казвам: "Нещо много важно." Казва: "Малко съм зает." - "Ама аз, Учителю, две минути, няма да ви отнема..." Влязох. Това, за което отидох, изфиряса от главата ми и почнах с глупости да Го занимавам и се чудя за какво дойдох. И това беше много пъти. За какво дойдох, защо забравих? И вместо две минути, стават два часа. Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе!" Та много пъти съм била при Него, така, като се запаля от беседата. Ами запиши си го та иди, питай! Кажи: "Учителю, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "Учителю, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща."

Милка Говедева

Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше. Изглежда преподавателите са разбрали, че тя се движи в нашето общество и когато държи изпит по социални науки, професорът, който я изпитвал, пита: "Вие вярвате ли в Бога?" Тя отговорила - Не - защото се уплашила. А тя и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога?" В това има една истина, една дълбочина, рядко човек ще се сети така да й каже.

Елена Андреева

С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че Учителят отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч. Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил Учителят. Значи хубавите картини отдалеч се гледат.

Милка Говедева