След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август.
Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града.
По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др.
От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот".
Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.
От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие.
На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор:
Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица.
Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев.
Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.
Политически събития.
На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация.
Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите.
След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.