ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол.
ПРОТОКОЛ
№1
град Варна, 14 август 1903 год.,
вечерта
Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши:
I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова.
II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва:
*По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.)
г-н д-р Г. Миркович 150 лв.
г-жа М. Казакова 50 лв.
г-н Т. Стоянов 30 лв.
г-н М. Партомиян 30 лв.
г-н П. Киров 20 лв.
г-н П. К. Дънов 40 лв.
г-жа А. Д-р Желязкова 40 лв.
III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина".
IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина".
Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Настоящият протокол се подписа от присъствующите.
Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя.
19 август 1903 г.
Вторник; заминах за град Балчик*; минах отдясно на с. Ени-кьой (днес с. Кичево), през селата Джевизлии (днес с. Орешак), Диш-пудак (днес с. Осеново), отляво на с. Екрене (днес с. Кранево), отдясно на с. Геикчилер (днес с. Рогачево) и вечерта пренощувах в с. Текето
(днес с. Оброчище). 20 август 1903 г.
Заранта бакалинът ме занесе с талигата си в гр. Балчик, като ме прекара през разрушената от земетресението преди четири години местност, където видях ужасна картина.
* По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.)
