ПОСЛЕСЛОВ  

Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език.

Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата,  обхващащи  131  писма,  се  появяват  и  39  съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се  публикуват  за  първи  път  тук,  с  малки  изключения.

Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет. На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят  своите  корени  и  рода  си  в  повече  от  четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола

Нанков, Крали Кралев, Г. П. и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

С  настоящата  кореспонденция  можем  още  да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод  затруднението,   в  което  е   изпаднал   Пеню  Киров)  и „Символът  на  вярата“  –  10-те  свидетелства  Господни  и Божието  обещание.  Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за  първи  път  се  дават  и  „Седемте  степени“,  през  които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“.

След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път.

Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период.

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.

Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към  нея  наложиха   тя  да  бъде   представена   в  две  отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец  на географски имена, показалец на библейски цитати,  хронологичен  показалец  на  писмата,  речник  на

остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана  литература.   В  първата   част   (1898-1900  г.)  са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов.

В първата част са публикувани за първи път пет писма на    Пеню Киров до    д-р Георги   Миркович     (5.12.1898-18.01.1899),  разчетени  от  нас  от  ръкописни  оригинали, съхранявани в  Български   исторически   архив  на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).

В първата част на печатното издание са включени и следните  факсимилета:  1)  Чернова  на  първото  писмо  на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори   Господ“   и   „Божието   обещание“;   4)   „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.  от Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и изпратено в писмо до Петър К. Дънов от 1.3.1899 г.; 5) „Така се молете“ – първи текст на „Добрата молитва“ в писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г.

Този първоначален вариант на молитвата  е  в  единствено  число.;  6)  Част  от  оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г.

В по-голямата си част, издаваните след 1989 г. писма на  Учителя   Петър  Дънов,  са  били  изготвени   по   преписи,  правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година. В тях се забелязваха редица   фактологически   и   смислови   неточности.   Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там  положението  беше  подобно.  Така  се  наложи  да  се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови.

Прието   беше да се запази   до голяма   степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване. Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на изданието. За по- голяма яснота на изказа на места в прави скоби са добавени букви, окончания или цели думи. Избегнати са старият правопис  (двойно  е,  ят,  ер  голям  и  ер  малък  в  края  на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни.

Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар),   който  в  България  е  в   сила  до   31.3.1916  г.   От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“.   В   повечето   случаи   това   бе   възможно.   Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.   Може  да   почувства   как  идват  на  Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали.

Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна:

„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.

Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена  и   зародиши  на  вечните   скрити   възможности    за  развитието и усъвършенствуванието на нашата душа...

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“.

„…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.

За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и  датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни. От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П. Дънов е пребивавал основно във Варна и Нови пазар, а П. Киров – в Бургас.

От таблицата във втората част е видно, че от средата на 1901 година П. Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание   религиозния   дух   на   Българский   народ“,   а остатъка  е  дарявал  на  дружествата за  издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици.

Пеню  Киров  пише  предимно  от  Бургас.  В  по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско),  Дряново,  Плевен,  София.  Той  посещава  и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.

В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи,  участници  в  спиритическите  сеанси  на  духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси,   търговски  регистри,   отчети,  протоколи  и  други писма извън тази кореспонденция.  За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения.

Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и  други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр.

Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К. Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.).

Географският показалец в първата част на писмата показва  основното  местопребиваване  на  двамата  през периода 1898-1900 г. За П. Дънов – Варна и Нови пазар, а за Пеню Киров – Бургас. Останалите географски имена се упоменават в писмата във връзка с други лица. В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи.

Както в показалеца на библейските цитати, така и в текста на писмата, независимо в каква форма се намират в тях   –   в   пряка   или   в   разказна, библейските   цитати   са представени със съкращенията им. Тези, които са поставени в прави скоби, са нанесени от редакторите след съответния цитиран или разказан в писмото библейски текст.

Може да се види, че в периода 1898-1900 г. цитатите са много  повече  –  това  е  времето   на  духовните   напътствия, които  Петър  Дънов  отправя  към  своите  последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях.

Георги Христов

Людмила Т. Димитрова

Величка Г. Драганова