№92 (Пеню Киров)
гр. Бургас, 30 април 1905 г., събота
[до] гр. София, ул.
„Опълченска“ № 70
Любез. бр. Дънов,
Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа. Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори. Дойдоха едни лица, но като че от въздушното пространство, и ми казаха: „Комисията взе решение сам да си доиш кравата, при всичко, че ти искаш други да я доят, а при това ти можеш сам да я доиш“. Комисията обаче аз не видях. За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа.
Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна.
Засега някои особни случки нямам.
Поздрави приятелите: П. Гумнеров и госпожа му, а така също и г-н Бъчваров.
Поздрав нарочен имаш от Тодор, Доктора и Мелкон. С поздрав.
Твой верен в Господа: П. Киров
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
