№85 (Пеню Киров)
гр. Бургас, 15 септемврий 1904 г., сряда
[до] гр. Варна
Любез. брате Дънов,
Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах.
За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата.
О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята.
Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят.
Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша. Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много.
За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца.
Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих. Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.
За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд. По-добре за никого да ти не говоря.
Тъй стоя, по-нанакратко казано. С поздрав.
Твой верен в Господа Христа: П. Киров
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
