Беше свежа утрин, даже студена. В езерната долина настъпваше ден обилен и богат, какъвто само в планината може да има. Той още от сутринта се виждаше във великолепието на зората, в чистотата на изгрева. В такива дни ние се приобщавахме към красотата на живота с онзи дълбок вътрешен порив, тъй естествен за душата. Така ни е учил нашият обичен Учител. „Отваряйте душите си за Божиите дарове.“
Утринното слово на Молитвения връх ни осени и изпълни с мир. Въздухът беше ароматен, влажен. Той беше като силна, укрепителна напитка. Светлината беше в нас и около нас. Той слязохме при езеро Елбур. Преспите не бяха се отдръпнали далеч от него. Те се оглеждаха в обилните му води, в’едно с върховете и лазурното небе. Слънцето едва сега надничаше тук иззад планинския хребет. На поляната направихме гимнастическите упражнения и паневритмията. После отидохме да поздравим нашия обичен Учител и да му благодарим. Денят се отразяваше в Неговото лице и то сияеше в мир и святост.
Като се събрахме около Него, изпяхме няколко песни, а после се подхвана разговор. Тогава една сестра запита:
- Учителю, в една лекция като говорите за четирите вида любов: животинска, човешка, ангелска и Божествена, казвате, че човек проявява един или друг вид любов според формата на своята глава. Може ли човек да измени формата на главата си?
Човек като не учи, не знае защо са тези противоречия в живота, недоволен е, иска светът да стане такъв, какъвто той си мисли. Но Господ е мислил милиони години, през цялата вечност, и е направил този свят, а ние едва сега почваме да мислим. Можем ли да сравняваме нашата мисъл с Неговата? Има много възможности, но Бог е избрал най-добрата. А в бъдеще светът ще бъде съвсем друг.
Някой може да каже: „Защо са създадени тези върхове, тези планини?“ Има план в Природата. Една книга, написана от мъдрец, минава от ръка на ръка, никой не я разбира. Най-после един я взема и я разбира. Книгата е написана за него.
За онова, което имам да кажа, Аз мълча. Каквото говоря, е само подготовка.
