Обикновено след общите беседи при езерото Елбур изпявахме няколко песни, а понякога музикантите даваха концерт. Те изпълняваха песни от Учителя или някои класически творби. Веднъж, след един такъв концерт, Учителят заговори за музиката:
– Не може да има музика, дето няма разумност. Трябва да се изучи влиянието на всеки тон, както влиянието на седемте краски.
Човек не може да бъде ученик без музика.
Човешката мисъл е построена по законите на музиката.
Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува.
Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне.
В музиката има тонове, които могат да спрат бурята.
Но те не всякога могат да се прилагат, понеже ще причинят зло.
Ако бурята спре, това може да причини по-голямо нещастие. Човек с пеенето придобива своята свобода. Има връзка между пеенето и човешката мисъл. Когато човек пее, засягат се мислите и чувствата му. От способността му да пее зависят неговата мисъл и неговата Любов!
Когато писателят стигне до крайния предел на своята мисъл, ще стане или музикант, или поет. Когато музиката стигне до своя горен предел, сменя се с молитва.
Тихото пеене означава, че нещата идат от далеч, от Божествения свят. А високото пеене означава, че нещата идат от близо, от физическия свят.
Хората не развиват музикалното чувство и вследствие на това са нервни.
Музиката е носител на велика култура.
В музиката сега се внася нов ритъм – съединение на западната и източната музика.