Когато в Природата едно явление премине, след известно време, в друг период, то се възвръща, но вече в по-висша форма. Хубав пример за това виждаме в палеонтологията, а именно при развитието на класа главоноги. В старите геологически ери, а именно в Силурския период17, живее главоногото Orthoceras, което има права черупка. Впоследствие в течение на милиони години тая права черупка постепенно се навива. Така получаваме спирална черупка, която външно наподобява на охлюв. След това в течение на други милиони години става постепенно отвиване на черупката и тя се връща към първоначалната права форма (в Кредния период18).
Правата форма, която се развива накрая, прилича на първоначалната, но в много отношения е по-съвършена. Значи първоначалното се възвръща, само че в по-съвършена форма.
Нещо аналогично виждаме и в развитието на човешкото съзнание.
Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма.
Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата.
Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание.
Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание. Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19:
“Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение.
Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.”
Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот. Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството. Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм.
Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее. Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството.
Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата.
По всички тези и по много други признаци се вижда, че постепенно се заражда Колективното съзнание в човечеството. Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното:
Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса.
Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание.
Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години.
18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години.
19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар. свободно възпитание, ръководител на създаденото по инициатива на Толстой издателство „Посредник”. Цитираният по-нататък текст е от неговото есе „Едното Вечно”, публикувано в сп. Възраждане, бр. 7, 1923.
