Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни.
Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20].
Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.
И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас. Толкова близо, колкото че ти говоря аз сега.
Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Твой верен: П. К. Дънов
Поздрави бр. Тодор и Николай.
................
150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става дума за това. (У., № 48, 16.09.1900 г.)