ЦАНКА ЕКИМОВА

(1902-1984)

След като се задомих, имах чувството, че ще си замина. И щях да си замина. Особено след като се създаде конфликт и противоречие между баща ми и съпруга ми Юрдан заради търговията им, понеже и двамата бяха търговци и фабриканти. В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло, три седмици не се хранех и спях денонощно. Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля Учителя за помощ. Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде. Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара". Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан. Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: "Ще служиш ли на Бога?" Поиска моето обещание и аз го дадох. Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода. Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха "Бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец.

Веднъж Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!" Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички. В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на Учителя. Моите братя и родителите ми не я възприеха изобщо. Имахме много проблеми с нея, както и тя имаше вероятно с нас. За мен това остана като най-голямото противоречие в живота ми, че ученик не прояви послушание към Учителя си. Но видях непослушанието на принца докъде го доведе. Ожени се и царството му се разруши до основи. Не се роди и наследник и рода се затри.

Учителят си замина на 27 декември 1944 г. Смени се една епоха още на 9 септември 1944 г. Много хора не предполагаха, че е дошла нова епоха, за която Учителят многократно споменаваше в беседите си. Но кой да обърне внимание и кой да слуша.

В скоро време започна национализацията на предприятията и понеже мъжът ми беше също фабрикант, то и ние влязохме в тая огнена пещ. Иззеха всичко, прибраха всичко и ни изхвърлиха с 40 лева за храна. Юрдан имаше 1000 лева в портфейла, но му ги взели и тях, защото са пари, получени от експлоатация на чужд труд. Това им бе модния шлагер. Едни го пееха, други трябваше да го играят. Комунистите го пееха, а ние го играехме. Аз през целия си живот като съпруга на Юрдан бях работила с игла в ръцете и бях издържала себе си, него и дома.