МАРИЯ ТОДОРОВА

(1898-1976)

Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.

Борис Николов

В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?" Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога.

Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.

Мария Тодорова

След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.

Борис Николов

При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!" Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие!" Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст.

Борис Николов