017. Път към монашеско подвизаване

Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ.
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу.
През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27