ТОДОР СТОИМЕНОВ
По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995
Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) е роден на 17 май 1872 г. в град Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да получи добро образование и той още на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. През 1892 г. се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд.
За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя.
Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помагал по неведоми пътища.
Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за вестник „Български бранител":
„Като дете потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896-97 г., когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас да се запозная с приятеля В.Козлов, който чел книги по спиритизъм; и с последния Козлов ме запозна. И веднъж, на сеанс духът, между другите верни неща, ни каза: „Животът ви да бъде евангелски!" Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеньо Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - много напреднал в духовно отношение човек. И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас; и тогава г-н Дънов ни писа.
За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние, тримата - Пеньо Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов.
Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците."
През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил. През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет.
Завършил земния си път на 22 октомври 1952 г. в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
