Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога. Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта. Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо? Да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта. „Отвори" подразбира приготви условията, тъй както земеделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посветява всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон.
