Втора част

Христос спасява умните и добрите. Никога не спасява лошите и глупавите хора. Той спасява умните и добрите, които слушат и изпълняват неговото учение. На първо място Христос ни учи как трябва да работим за себе си. Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Пътят това е метод, Истината е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои лоши, а Животът това е изкуство, с което вече знаете как да изтъчете плата, за да се облечете с него.

Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Бога и да направите живота си щастлив. И когато се съедините и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй поставете си за задача първоначално за две минути. после за пет, да изпъдите чуждите мисли от ума си и след като останете сами, започнете в това дълбоко съзерцание да размишлявате върху въпросите: Защо сте на Земята? Защо сте неразположени? Защо нямате благородни мисли и чувства? Защо нямате воля да разрешите някои проблеми? И Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: "Аз съм Пътят, Истината и Животът. Когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен, когато познаете Бог, Моя Отец, Който живее в Мен, Който е дал живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам." Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. И християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е ценен за нас, защото донася знание, сила, облагородява нашите чувства, носи щастие и дава сила на духа да побеждава всичко. Да изчезне страхът в света от беднотия. Това е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: "Ще се борим с нея." Може да поискат да ви турят в затвора, тогава кажете в себе си: "Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас чрез Единнаго Истиннаго Бога." Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат, вие не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие...

"Колко по-горе стои човек от овца?"Има един основен принцип, който трябва да имаме предвид, а именно че съществуват известни закони, които трябва да разбираме. И не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение и всяка религия са безплодни. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсне, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее. Само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже. но ако не узрее в него плодът, живот му е безплоден.

Българската дума "мъж" има дълбоко съдържание. Тя произлиза от санскритската дума "манас", която означава същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. 1/1 бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро.

Щастлив е този, който започне да се възкачва. Докато не започне да мисли и разсъждава, той е нещастен. Започне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота му стават възможни.

Скритата мисъл, която Христос влага в тези думи, има за нас велико значение. Когато Бог е казал в първата глава на Битието, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, и да има воля. А подобие означава да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и не действа, както Бог му повелява, няма образ Божи, той е като овца...

В света живеят два вида хора митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Вие може да спадате или към едните, или към другите безразлично дали сте свещеници или не, дали сте философи, мъже или жени. Тези две характеристики се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителни типове в човешката история. Изкуството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи нагледно.

Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст: 175-180 сантиметра по-висок от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец дълъг и симетричен признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалецът е равен с безименния и показва, че щом се зароди в него някаква идея, той я реализира до крайните й предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е въздържан, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст е преминал четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа. Очите му са сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво. Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво. Проявява милосърдие, но само към себе си и към близките си. Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип. фарисеят има естетически вкус, но му липсва поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита и уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет. А на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и на другите светии са наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви, и повтаря, че славен и велик е неговият род. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.

Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век. Той е човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Не е лошо да има високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма никакъв примес от горчивина.

Фарисеят се обръща към Бога не за да му помогне да изглади някои грапавини в неговия характер, а само да благодари, че не е бил като другите: хулител, крадец, убиец, прелюбодеец... Когато срещнем някои хора, които стоят примерно по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, но да извлечем поука и да потърсим причините, които са ги довели до това положение, и ако има нещо от тях в нас самите, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: Не съдете, за да не бъдете съдени." В тези думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнап до великия закон на човешкото благо...

Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, в която хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон. Китай, Персия, Юдея, Гърция и Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че в своите основи е нещо лошо, а че формата винаги трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от него формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити...

Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: "Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях и сега не си много далеч от тяхното ниво... Бог гледа в твоето сърце и според него те оценява."

Сега да се обърнем към другия тип към митаря. Той е човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце и пръсти също дебели и заострени, лице валчесто. Стомашната му система е прекрасно развита обича да си хапва повечко, а и да попийва. "Предстои ми дълъг път да извървя, трябва да се запася с храна" така разсъждава той и затова става бирник. Оттук ще изпроси, оттам ще вземе и пооткрадне, за да напълни торбата си... Казах, че митарят има лице валчесто, вежди дебели, брада широка в долната й част и каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 45 години. Брадата му е с черни рошави влакна, а мустаците му също са белег на голяма топлина. Носът му е развит, възкъс, дебел, широк в крилата си признак на добра дихателна система. Той е човек на чувствата, импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му пийне половин кило винце, може да скача и се радва, а като изтрезнее, започва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните му области са силно развити; ушите възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който взема, но и дава. Той си мисли: "Баща ми и майка ми крадеха, хайде аз да дам, като облагодетелствам другите, пък дано Господ да ни прости греховете." Митарят е с кафяви или винени очи, белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят.

Главата му е правилно оформена като главата на Сократ. Притежава отлично развити домашни, обществени и религиозни чувства. Отзивчив е и милосърден. Правилно разбира живота, понеже има отличен ум, лишен от софистика, но със силно развита съвест, която му показва грешките, а и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма фалшиви възгледи за своето благородство. Има религия и в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Винаги вярва, че този добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в него, отколкото в себе си. Притежава правилна философия и без да се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, казва: "Господи, като гледам Теб, ангелите и светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, да бъда като Теб. Грешник съм! Дедите, прадедите и аз човеци не станахме. Ям и пия и съм станал като свиня. Прости ми, че не мога да използвам благата, които си ми дал." А какво казва Христос? Този човек, който осъзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да стане това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот. Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора.

Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа. Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл. Ще попитате: "Толкова грешен ли съм в моя живот, как мога да съм фарисей?" Ще бъда откровен с вас. Когато дойде нещастие в живота, задавате въпроса: "Защо, Господи, ме сполетя това нещастие? Има други, които са по-големи грешници от мене?" Тогава не заемате ли мястото на фарисея, този, който спори с Господа? Господ ще ви отговори: "Ти си много праведен, но знаеш ли колко безобразия са извършили твоите деди, с които едно време си бил съдружник?" Като дойде нещастието, благодарете и кажете: "Малко е то." Тогава ще бъдете на мястото на митаря. И от Христос ще чуете съкровените слова: "Вие ще отидете в дома на Отца."

Критикувате някой път фарисеите и ги наричате неискрени хора, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си, изучавайки характера на този фарисей, за да се освободите от неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите по пътя на негативния живот...

И в религиозно отношение има фарисеи. Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ. Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ, но имаш ли благородните черти на Иисуса? "Нямам ги." Тогава не си православен, не си и евангелист, не си никакъв. Придобий ги, за да бъдеш такъв. "Ама аз съм свободомислещ." А притежаваш ли благородните черти на честните свободомислещи хора? Под думата "свободомислещ" разбирам човек, който е приятел на истината. Не си ли такъв, ти си първокласен лъжец. И в семейството има митар и фарисей. Мъжът е фарисей, а жената митар. Мъжът е от високо потекло, богат, строен, красив благороден човек, а жената от просто семейство. Баща й и дядо й неучени хора, простаци. Той, като я погледне надменно, казва: "Знаеш ли от какво положение съм те извадил?" А тя като се посгуши и като няма какво да отговори, ще се сниши и ще му сготви. Всяко помръдване с пръст на фарисея, че не е сготвила хубаво, е последвано от мъмрене Такава проста, невъзпитана жена аз не искам, изрича фарисеят и я разплаква. На друго място жената пък е фарисей, а мъжът митар. Тя е от богата фамилия, а баща й е издигнал мъжа й, който бил чирак при него. Жената често му повтаря: "Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела? Не знаеш ли как да се обличаш, как да си сложиш връзката?" Днес и двамата и фарисеят, и митарят, имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, се подразбира, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея.

Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той смирява горделивите, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря...

Седем са стъпките, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първата стъпка, която трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Какво означава обръщане? Вие сега сте обърнати с гръб към Бога. Във вашия свят има тъмнина и затова следва да направите "кръгом", и да се обърнете с лицето си към Господа... После идва покаянието, предшествано от преглеждане и ликвидиране на сметките. Прощаването пък е свързано със спасението. Спасението настъпва, след като сме минали двата процеса на обръщане и покаяние. Тогава Христос ще ви каже: "Давам ви нов кредит и ви пращам пак в света да работите."

Четвъртата стъпка е възраждането. Мога да ви го обясня чрез един процес в земеделието. Примерно имате градина, разваляте я и наново я засаждате. Започнат ли да се появяват в нея новите ябълки, това явление наричаме възраждане. Тогава у вас ще се породи надежда, че новата градина пак ще ви даде плодове. Така и в християнството, след като се извърши този процес, става възраждане. Новото е започнало да пониква. Възраждането е процес на цъфтене и връзване.

Така че след покаянието, прощаването, спасението и възраждането, идва петото новораждането. При което се освобождавате от кармичния закон на причините и последствията и ставате свободни граждани. Тогава никой не може да властва над вас. Само при тази пета стъпка може да заповядвате на лошите духове, тъй като вече сте ученици Христови. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде такава власт на някой, който едва се е обърнал към Него и не си е прегледал сметката? Още не са му простили, още не се е възродил, а вече иска да управлява света! Това не може да стане...

Съществуват две крайности в християнството едни се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а други пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото.

И затова казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото." Ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са несъвместими неща в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, където е Любовта, страха го няма. А там, където е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство на всички сили, чувства и способности у човешкия дух, а страхът е признак на отсъствие на вътрешната хармония на душевния мир.

Идеалът на геройството се изразява в това, когато те поставят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания и позор, всички хули, злорадства и обвинения на окръжаващите, пък било то и на целия свят, и да кажеш на майка си: "За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В любовта ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживелица. Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С тебе и в смъртта има смисъл; без теб и в живота няма цел. В смъртта или в живота бъди ти винаги светлият венец за моя дух"...

Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща в книгата на живота са за разумните хора Те не са за по-нисшите същества, които не разбират тия закони. Сега може някой да попита какво разбираш под думата "вечен живот". Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под "вечен живот" някои разбират: дълъг безграничен, непрекъснат живот... Често се смесва "вечен живот" със съществуването на човека. Той може да съществува и без да живее.

В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се променят, три главни принципа, върху които той се гради. Те се срещат и в граматиката, в логиката и в математиката. Например в граматиката децата учат, че изреченията имат подлог, сказуемо и допълнение...

Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме и да направим...Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. А елементът, който носи живот в себе си, е Христос. Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога.

Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“...

И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото."

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина. Повярвали са в него и са оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..."

Когато старите философи са казвали: "Познай себе си!", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце.

Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива". Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива... Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море...

Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта...

И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието...

Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки. Ако бащата и майката са под въздействието на закона на подобието, ще имат много благороден син или дъщеря, с добре развит ум. Така действат тези велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след грехопадението са ги забравили...

Тези два закона действат на Земята. Подобното с подобно винаги се отблъсква. Ако един петел се качи на купището, друг, по-силен, ще отиде и ще го изгони... Така че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място, както и две добрини. Светия със светия не се търпят, учен с учен също... Доброто има стремеж към злото, а злото към доброто, затова именно онзи, който иска да живее на Земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, а пък лошите добри. На небето законът е друг, но на Земята е така. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, винаги ще има нещастие. Защо? Защото липсва обмяна... Затова Господ прати хората на Земята. У всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа и законът на контрастите и затова сте нещастни. Трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречете не означава да изгубите живота си, ни най-малко. Ще замените само една служба с друга...

Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: "Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити..."

Христос казва: "Да се отречем от себе си." Това означава да се отречем от своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Излезте и идете на ония места, където можете да намерите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да сторите това, ако живеете според закона на противоположностите...

Законът на контрастите в живота е неумолим. Той действа в нашите мисли, в нашите сърца и в нашите тела. Милиардите клетки, от които сме сглобени, попадат в известен период от време под влияние на тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях има прилив и отлив. А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.

По закона на подобието злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. "Старата злоба не може да бъде нова добродетел." Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, и да го направим щастлив, както не можем да превърнем жената в мъж.

Безкористието живее винаги при закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите това е християнството.

Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият живот. Най-дълбоката мисъл, до която проникваме, е първата основа, първата опорна точка. Желанията са втората основа. А това, което наричаме воля, е процесът на градене. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки. Само при съзиданието може да се прояви. Трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение. Да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме...

Когато Христос е казал: "Аз съм Пътят и Истината", е посочил двете опорни точки, а "Животът" е процес, който произтича от Пътя и от Истината.

Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти във физическо тяло, а този на детето, е израстването. Чрез него то тръгва от една точка, стига до известна височина и започва да слиза, като образува крива линия, която свършва при друга точка. Младостта и старостта са двете опорни точки на живота. Има хора, които само кръстосват, но никога не съграждат. Върху двете опорни точки трябва да се постави крива линия. Това изисква не само законът на движението, който се изразява в човешката мисъл, но и законът на полагане, на трупане на материал върху тия две точки... При оформянето на човека в майчината утроба най-напред се образуват крайниците му и по-късно се създава белият дроб. Когато дихателната система е напълно завършена, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля. А лицето, носът, устата, дробовете и стомахът на човешките желания. Мозъкът на човека е орган на мисълта... Според дебелината на сивото вещество можем да съдим за ефективността й...

Когато прати човека на Земята, Господ му каза: "Иди, завладей Земята и елементите!" И понеже не можахме да завладеем голямата Земя, Бог ни даде една малка Земя, която се намира вътре в главата нашия мозък. Като знаем как да овладяваме нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята.

Ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочвате вашата воля, как ще управлявате друго извън вас?

С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия живот. Никой не може да положи друга основа освен тази, която Христос положи. Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? При изброяването на деветте блаженства Той дава девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал още и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот. Върху тях трябва да се изгражда съвременният обществен живот и семейството. За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, трябва да направите крива линия и да започнете изграждането...

Иисус и Христос двете думи означават две опорни точки. Иисус това е страдащият човек на Земята, човешката душа, която страда, но постига своето спасение. А Христос е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва...

Мъжът и жената това са двете опорни точки, върху които се гради животът.

Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича, да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е любов, това е незнание, това е паразитство...

За да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце и на своя характер. Тогава ще почувстваме великото съзвучие на живота в своя дух, ще преминем в чина на ангелите и ще се приближим до Небето. Това е то. новото основание на човека.

В живота на Христа има три периода, които са важни има ги във всеки живот: раждане, смърт и възкресение. Когато Христос се роди, ангелите се явиха на Небето и възвестиха 'мир между человеците". Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената любов. Под Духа? Учението за въздигането, за еволюцията на човека...

Сега именно се намирате в процеса на Духа, който извисява хората и който трябва да въздигне Христа в нас... Съвременните хора са заразени от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее изново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот.

Човек може да възкръсне така, както може и да умре. Това са две относителни неща. Влезеш ли в противоречие със силите, които действуват в природата, твоята форма ще се разруши. Не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан...

Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват в нашите души. Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци напуснали парахода, за да се разходят из един европейски град. Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане се качили в лодките, но забравили да ги развържат от колците, за които били привързани, и започнали с веслата да гребат. Гребали цяла нощ, като мислили, че наближават парахода. На сутринта обаче видели, че все на брега стоят... Хората не могат да възкръснат именно по тази причина защото са завързани за колеца... Така са вързани всички човеци. Те трябва да имат идеал. Какъв? Такъв, който да ги тегли към Небето... Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил отвържи лодката си, загреби с веслата и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото и слаба да е, упражнява влияние. Мойсей казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвъртия род. За сто години едно престъпление трябва да се ликвидира... Този закон работи и в нашите мисли и чувства... Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще си изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне.

Приемем ли в нас великата мисъл за Христа, а не отвлечената, че Христос стои от дясната страна на Отца, и че Той е силата, проникнала в цялата ни земя, тогава ще настъпи спасението.

Когато разпнали Христос, настъпил мрак и хората почувствали тази тъмнина. А в Писанието се казва, че Христос е влязъл в ада и проповядвал там учението си, и всички, които го слушали, напуснали ада и дошли на Земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе за да ви извади от тъмнината? "Идете и не грешете вече, защото ще раждате черни деца и ще идват страдания след страдания." Но понеже Христос е на Земята, Той ще избави човечеството. Няма сила в света, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата. Той казва: "Овците, които Отец Ми е дал, никой не може да вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего." И ако някой път проникне съмнение в душата ви, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста... Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст.

Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки. Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността. И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи.

Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата. Първо трябва да имаме идея за това, и, второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора все още не успяват да я постигнат поради една проста причина, че се ръководят от своя неумолим егоизъм и всеки желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това в една своя картина. Нарисувал планински връх, на който се издигал идол и милиони хора го гледали. Но щом един от тях искал да се изкачи и да стигне до идола, другите го хващали и не го пускали. И така хората постоянно се борели помежду си и никой не се изкачвал горе на върха. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който стигал до целта пръв, взимал венеца. В подвига на Христа обаче, всеки може да вземе този венец, стига да се постарае да приложи Христовото учение.

Всички трябва да имаме синовни отношения към Бога и да изпълняваме задълженията си към своя Баща. Той не слезе на Земята, а прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в тоя свят като Него. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в нея няма живот, затова в недоумение остават пред думите на Христа: "Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен." Ние всеки ден ядем, за да живеем. Нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове пием, не умират и не се жертват за нас? Но те казват: "Ние умираме, стига вие да станете хора." Колко милиарди същества ни слугуват? А какво правим сега на Земята? Занимаваме се със схоластични въпроси като ония стари богослови в средните векове, които философствапи колко дяволи играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние...

Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Между две велики епохи винаги има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатина и издатина. Благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл ... Ще има слизане и качване, докато се разбере, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг.

От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството. Отец е сътворил нещата. Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът символизира условията, в които живеем.

Сега ние сме мъртви. В Небето сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отдалеча от темата си, а това няма да ви ползва.

Христос е дошъл на Земята да ни приготви да посрещнем без страх Истината. Най-напред трябва да разберем кой живот ни води към спасението. След това трябва да минем през друг процес, за който Той казва: "Ако се родиш свише, ще видиш Царството Божие." И на Никодим е казал, че ако се роди от вода и дух, ще може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес, в който има прекъсване.

Законът на новото раждане се състои в това човек да изпълни волята Божия. И не е мъчно да я изпълни. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват и да виждат грешките на другите..

Настъпил е последният час! Всички трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при това възкресение трябва да се запитаме не дали е възкръснал Христос, а дали е наближило нашето време да възкръснем това е въпросът. Питат ме дали Христос е лежал три дни в гроба. Вие от осем
хиляди години все в него лежите. Не ви ли е достатъчно това време?...

Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия "гроб" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят камъка от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете!" И ще възкръснете...

На всички, които ме слушате тази. сутрин, аз отвалям вашите "надгробни" камъни. Христос иде!... Той ще застане пред отворените ви "гробове" и ще каже: "Излезте вън!"...

Но да дойдем до основния закон, седмия и най-велик закон на природата закона на рода. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна и дълбока духовна причина. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Ала би ли имало прогрес тогава в света, ако всички се родят мъже? Нали Бог най-напред направи мъжа, който заяви: "Тази работа не мога да я свърша. Как ще обработвам сам толкова голяма градина като рая? Дърветата, които са в нея, пък и животните не могат да ме разберат." А Бог му отговори: "Много добре, аз ще ти сътворя другар като теб, който ще ти помага."

И така на сцената се появи този велик закон, който движи света. И никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако той не съществуваше. Не гледайте само външната страна на нещата... Най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не сътвори една добра мисъл или едно добро желание в себе си? Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава. И казва се в Писанието: "Христос дойде на Земята да ни изяви Отца." Според същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, скрито в морската мида, но Божественият Дух, след като е работил дълго време, го е превърнал в един бисер. Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена. И съвременните учени хора твърдят, че толкова мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки притежава...

Има известни черти върху лицето ви, които показват, че сте добри и справедливи, че има у вас любов, че сте мъдри и истинолюбиви. Следователно хората са една написана книга, върху която се "четат" техните качества.

Някои ме питат: "Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го? Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание. Винаги трябва да съществува разлика между тях. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична, както в тоновете на музиката има различие. И именно в хармоничното съчетание на това различие се крие красотата, от която се възхищаваме.

Жената е емблема на Любовта, но у мъжа се намира друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си Мъдростта, и майка си Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина...

Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички и мъже, и жени, и деца синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват, че големи нещастия са ги сполетели, аз им казвам: "Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото, ако от едно шише не се излее застоялата вода, не може да се сипе в него нова." Когато Христос дойде, евреите трябваше да се "пречистят" по същия начин и да заживеят нов живот, вместо това те Му заявиха: "Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме. Ти искаш да образуваш секта." Но Той, както виждате, не образува секта, макар че от еврейско гледище беше еретик... Някои ме питат: "Ти правоверен ли си?" Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв. И на Христа казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма четири гвоздея стигат...

И  Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните и праведните, а онези остри "пясъчета", за които слезе в ада, за да ги извади навън. И за да се извадят бисерите от мидата, трябва тя да се вземе и разтвори. Според същия закон се "хващат" хората на Небето. И като се "разтворят" и се намери в тяхната душа бисер, той се изважда...

Това, което може да промени вашия живот, то е разбирането на Божествения закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, ще правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости уверявам ви, че ще ви прости, ако научите Божествения закон и работите. Но ако след сто грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви го прости...

И когато Христос каза на Петра: "Давам ти ключовете на Царството Божие", Той имаше предвид дълбокия вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има винаги едно съществено различие. В това различие стои основата на обичта, която изпитва мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът ще престане да я обича. Каквито и диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да сложи, никаква външна сипа няма да е в състояние да накара мъжа й да я обича. Мъжът е Господ за жената. Тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича, тя трябва да заслужи любовта му, като извърши някаква работа заради Него. Понеже сам не може да слезе на Земята да работи, Той ни дава ум, сърце и сила, за да завладеем Земята; да поставим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини...

И когато Христос казва на жената: "Обичай ближния си като себе си", подразбира да обича мъжа си като себе си. Същото е и когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и дъщери ще ги следват. Това е то създаване на бисери алхимическият закон, приложен на физическото поле...

"Но вие не се наричайте учители, защото един е нашият учител Христос, всички вие сте братя."

Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органично гледище в света има няколко института, които са Божествени: бащата, майката и домът. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Наистина има много бащи и майки на Земята, но те всъщност са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля, тъй като с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от способностите, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата "кръв" подразбирам не обикновената кръв, а онази. която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека. Това, което съвременните хора наричат "възпитание", то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена. Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето.

Това е и положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, това означава да родиш някого. Христос не казва:"Не учителствувай", но казва: "Не вземай званието учител"...

Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете. Учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва... Под учител се разбира човек, който може да научи другите как се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на. елементите, обновяващи и изграждащи ново духовно жилище или тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се сътвори това тяло...

Затова казва Христос: "Един е вашият учител." И защо хората Го обичат? Защото Той е дал нещо на света. "Дадох живот на онези, които го нямат, за да имат този живот преизобилно." Щом искате да станете учители, какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите?

Онзи. който не е осенен от Дух Божий, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство за онова, което може да ни свърже с всички области от невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителствуването...

Учителят в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода и образец във всичка. В него не трябва да има никаква сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.

Сега възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни...

На Земята един между ангелите е Учителят, а между боговете е Бог.

Нека всички българи се обърнат към Бога. Аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. Но ако продължат да носят сегашните глави, по 39 тояги ще получат. Така е писано в Божествената книга.

Да бъдеш духовен, ще рече да си в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия елементите, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето и душата му са в максимално развитие... Познавам хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят да ги прилагат поне за своето собствено развитие...

Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие. Ние, които още "крякаме в блатото", не сме друго освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падението, на ада. Сега сме изправени пред дилемата: можем ли да вървим дълго време по този път? Съвременното човечество е достигнало оня предел, където, ако направи още една крачка, всичко изгубва, но една крачка в обратна посока. При една крачка напред или нагоре бъдещето му ще бъде велико. Така че ние трябва да се замислим къде отиваме и да се отречем от преходното, което ни води към падение.

Следователно, за да можем да израснем, трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава ангелите ще вземат участие в нашата работа. А за да вземат участие, трябва да им платим нещо. И за да ни "посеят" един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва отсега, докато сме на Земята, да се подготвим. Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим до тях, след това и до Христа...

В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх. Който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от нищо. "Опечете" вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата или трябва да се опече, или да се осоли. Същото е и при човека среден път няма, иначе ще се "вмирише". Затова изразът на Христос "Ако солта се обезсоли" трябва да се разбира, че ако не сте обезсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато ви сложат в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: За света е солта, а за нас е огънят. Процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене, на живот; а осоляването е процес на съхранение. Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...