ГЛАВА 9

СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура".

Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери.

Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си. Критерият за „високият идеал" се отнася за всички негови постижения. Интелигентността бе качеството, което Учителят най-много ценеше. Педагогическият му метод на пълна свобода, предпазваше ученика от двойнственост в обходата и изявите и осигуряваше искреността във взаимоотношенията ученик-учител.

В последната част от книгата си, сме се стараели да покажем многообхватността и многообразието от теми, намерили отражение в хилядите страници от Словото на Учителя.

Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът!"

За да се удостои човекът с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: да бъде богат, да бъде силен, да бъде умен и да бъде добър.

Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.

Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Той стои над всички условия. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за правата си. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадство, и обвинения. Защото най-ценното у човека това е неговият характер. Човекът непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само, когато мине през този огън и устои на всичко, ще придобие ценен, устойчив, и непоколебим характер.

Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.

Характерът е едно съчетание от добродетели.

Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа.

Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико...

Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания.

Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек.

Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което се вижда отвън е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът.

Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него. В такъв случай той би представлявал само една вещ, един предмет, който утре ще се разсипе на прах.

Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света.

Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и небето. Всичко, което е станало и става на земята и небето, е написано върху човека.

Човешкият дух е слязъл на земята преди около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил тогава в това състояние, в което се намира днес. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си...

Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори.

Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен.

Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота.

За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности.

Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени.

Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител.

18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години.

Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък...

Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.

Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание.

Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции.

Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.

Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето.

Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му.

Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества...

И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае кои сили действуват в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията.

Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.

Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече.

Човек има дух, от който изтича неговата сила. В него има душа, от която иде любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. И когато искате да се молите, Трябва да се изкачите при духа си. Като дойде душата ви, тогава произнесете молитва.

Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне.

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлината от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности.

Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства.

За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората.

Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа. Любовта в човека е извор на неговия живот. Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота.

Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител.

Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога.

Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други светла идея и т.н.

Мисълта е Божественият свят в човека.

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане и какво ще кажат хората. В него има благоразумие. А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг...

Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо? Защото са се отклонили от пътя си...

Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо.

В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно.

По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той живее в настоящето. Под настояще аз разбирам вечно божество...

Животът на всеки човек представлява възел, в който се кръстосват неговото минало, настояще и бъдеще.

У разумния човек има едно особено душевно разположение той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал.

Моралът е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.

Разумен човек може да бъде само добродетелният човек.

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава е смирението. То не е слабост.

Смиреният човек е най-гъвкавият, най-пластичният човек в света. Той може да издържа всичко и болести, и бедност, дори и смърт. Той е истински силният човек. Слабият, малодушният човек не е смирен.

Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", които са видели „Царството Божие".

Който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.

„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата истина, умен като самата мъдрост, любящ като самата любов.

За този човек, за „родения от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави".

Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония.

Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си.

Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.

Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта.

Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него.

Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък". Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека.

Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже.

Да живееш това значи да учиш!

Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота;

после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота.

От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата.

Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания.

Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.

Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо.

В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи.

Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не.

Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си.

Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си.

„Сине мой, дай ми сърцето си". Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.

Духът в човека представлява кормилото на неговата машина.

Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае.

Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество.

Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи.

Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята.

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава.

Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот.

Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно.

Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората.

Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.

Само Божественото в човека е в сила да го спаси.

Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.

За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него.

Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.

Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна.

Човек расте по благодат, но не се спасява.

Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Гое е цялото? Самият човек.

Човек може да придобие знания отвсякъде. Всеки добър съвет е скъпоценност за него. Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе душа и дух.

Истинската свобода на човека седи в неговата отстъпчивост.

Човек трябва да пази мозъчната си енергия и да не я прахосва. Тя се губи. Намалява при страх, омраза, злоба и отрицателни мисли.

Радвай се, че носиш името човек!

Стреми се да отговаряш на това име!

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в битието. Туй отделяне е известно в духовния свят като „зазоряване на човешката душа".

Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи какво представлява душата. Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно.

В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека. В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение.

Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена.

И когато душата посети човека, той става вдъхновен, благороден и велик. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек.

Който иска да се занимава с човешката душа трябва да има велик ум и да е в състояние да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Затова човек трябва да направи тялото си годно, за да престоява душата по-дълго време в него.

Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота.

Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот.

Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава.

Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа.

Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота.

Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота.

Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог.

Духът е най-великата реалност. От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.

Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето. Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога.

Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.

Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите.

Приготви се за неговото идване! И не забравяй, че когато духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена.

Когато духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.

Не отваряй вратата, преди духът да е дошъл!

Не затваряй вратата, преди духът да е влязъл!

И тогава човек ще разбере, че се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото не забравяйте това възлюбленият на човешката душа това е само Бог.

Ти, който се домогваш да станеш Син Божий, постави си като идеал да имаш:

Сърце чисто като кристал.

Ум светъл като слънцето.

Душа обширна като вселената.

Дух мощен като Бога и едно с Бога!

Пътят към Бога е съвършенството. Съвършеният човек има само една идея стремежът към Бога!

А стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е любов.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас* на земята, знаят какво е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос. И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог".

Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание.

Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина.

Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога.

Песен:

Бог е любов, вечна, безгранична,
пълна с живот живот на благия Божи дух,
дух на святостта, дух на благостта,
дух на пълен мир и радост на всяка душа...  

Молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Да познаем Бога, значи да почувствуваме неговата Любов. Любовта е космичната сила, която движи всичко в света всички планети, всички слънца. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Чрез нея Бог се проявява в цялото битие.

Любовта обхваща всичко в себе си. Сама по себе си тя е без начало и край, а всички неща вън от нея имат начало и край.

Истината също е включена в любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата и тя е в любовта абсолютната Божия любов подразбира абсолютна правда. И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов.

Христос е изявената любов в правдата, която възвисява онези, които го любят.

Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на любовта.

Любовта не е за болни хора, любовта е само за здрави хора.

В божествения свят религия няма. Там съществува само любов. И всичко диша любов. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във външния храм.

В божествен смисъл любовта е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво духовно издигнати.

По този начин в божествената любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.

Само любовта съдържа условията, при които човек може да живее нормално, да се развива правилно. Където няма любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва.

Магическа сила се крие в любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.

Тя трябва да проникне навсякъде в човека, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.

Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в човека люби, защото Бог е любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може.

Четири са проявите на любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа.

А това е целият цикъл на развитието от началото до края.

Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта.

Любовта като чувство се движи към слънцето това са клоните.

Любовта като сила се проявява само у високо развитите същества. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза.

Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази.

Тя е велик огън, който внася живот.

Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея.

Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица.

Любовта изключва всички догми.

Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата.

Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи.

Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.

Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила.

Без любов никой, никого не може да познае.

Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата.

Силно е злото, но то има една слаба страна; не може да издържи на топлината на любовта.

По труден път от мъдростта на съществува. И по-лесен път от любовта не съществува.

Ето защо, който е слаб да отиде при любовта; който е невежа да отиде при мъдростта; който е онеправдан да отиде при правдата, а който иска да бъде съвършен да отиде при истината.

Всяка дума е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и са „възсияли в Царството на Отца си" в онзи велик, разумен божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.

Кои са праведните, които са възсияли?

Това са високо развитите същества светлите ангели, служителите на Бога.

И ако те престанеха да светят, да живеят в правда, за нас на земята ще настъпи краят.

И ако ме питате, защо има нужда от правда, ще ви отговоря:

за да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.

Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено да бъдете праведни.

Абсолютната Божия любов изисква абсолютна правда. Там дето няма правда, няма любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда.

Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.

Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание. И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Само Божията мъдрост задоволява духа на човека.

Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите.

Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта.

Мъдрецът живее без закон.

Глупецът трябва да живее със закон, той е нещастен.

Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.

Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно.

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.

Учи се при този, който носи светлина.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот.

Казано е: „Истината ще ви направи свободни"!

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото.

Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.

Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви.

Красотата е също израз на истината. Каквото е красотата по отношение на човека, това е истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина.

Истината говори със слънцата.

Мъдростта говори с планетите.

А любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Трябва на всеки човек да се отдава правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и правдата е необходима за растежа на ума и сърцето. Без нея не може да има растеж.

И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу.

Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие.

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим.

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината.

Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш.

Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража.

Остави го да тече свободно от великия извор любовта.

Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност.

Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

Доброто е първата връзка в живота.

Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използува.

Когато пък доброто е отвътре и надделява, а злото е отвън, тогава „небето" управлява и доброто владее.

„Адът" е мястото, където злото е и отвътре и отвън.

А човешкият живот е „мястото", където понякога отвътре е доброто, а отвън злото.

Добрите хора са истински силните хора в света.

Стремежът към доброто никога не може да спре, защото процесът на доброто е вечен.

Доброто това са безкрайните възможности да виждаме тъй нещата, както Бог ги е създал.

Доброто е принципът, при който съществуват всички възможности и няма никакви ограничения. Щом се проявят най-малките ограничения, вече се създава злото в света.

Доброто повдига ценностите в човешкото съзнание. Злото го понижава.

При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с най-малките, нищожните неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото винаги има разпадане, разединение.

Доброто може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва прокапва.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова всякога при всички условия, той си остава добър. Заблуждение е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква в цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж.

Добрият човек коренно се различава по строеж от лошия. Нервната система на добрия е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки. И тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек.

Добрият човек изобщо има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същества. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош.

В този смисъл казваме, че злото е неизползувано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи времето за жътва „края на света" той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна, и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.

Невъзможно е да се прави добро без любов. Всяко нещо, направено без любов е зло, и обратно всяко нещо, направено с любов е добро.

Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние винаги подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират.

Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода.

Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три божествени свята.

Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично.

Факт е, обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята любов, мъдрост и истина.

Колкото и да е нищожно това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, защото в доброто е скрит Бог.

Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят настъпва празник.

Да направиш добро, това означава да призовеш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, той не прави това само за едного, той действува за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички високо издигнати, съвършени същества вземат участие.

Доброто трябва да се направи навреме. То не отнема много време, но когато се извършва, изисква пълно съсредоточаване на ума, сърцето, волята, душата и духа.

В доброто не трябва да има отлагане. Щом мислите да направите едно добро, трябва да го направите моментално.

Бъдете бавни в грях, но бързи в доброто!

Пазете свободата на душата си!

Пазете силата на духа си!

Пазете светлината на ума си!

И пазете добротата на сърцето си!

Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот.

Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина.

Колко велико е сърцето на светлината!

Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.

Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане.

Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината. Защото светлината е дреха на знанието.

Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света.

Когато тази светлина озари една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които човек може да преживее. В него се заражда и непреривно засиява едно благородно нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.

Светлината това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.

Въпросното за същността на светлината е въпрос за високо напреднали хора, които са по-различно устроени от съвременните. Дълго време е нужно, докато телата на хората дойдат до такава степен на развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид.

Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината.

А тази светлина има много степени на проява.

За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.

Ето защо за ясновидците, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.

Живата светлина е онзи велик природен творец, който създава формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически, тя е, която интуицията схваща непосредствено.

И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлината.

Човек от човека се различава по степента на своята светлина.

За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.

В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.

Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител.

Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.

Човек сам по себе си е светлина.

Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото.

Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.

Обичай светлината и бъди свободен.

Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от млечния път, или от която и да е галактическа система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия космос.

Едно знаем положително, че природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се появява и остава все непроявено. Едно велико свойство на вечното е да приема всякакви форми.

Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени.

Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос.

Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят.

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро.

Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява.

На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот.

Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата.

Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното.

И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага.

И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуват навред по света великата музика на природата.

Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея. И докато тази идея се оформи и роди, великата природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен.

Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество.

Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент.

Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.

За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него.

От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление.

Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича.

Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми.

След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. При страданието се развива търпение, мекота, сила. А при радостта се прилага това, което е изработено чрез страданието.

Колкото по-разумно носите страданието, толкова по-скоро ще се освободите от него. Закон е: Ако доброволно приемете малкото зло, голямото зло няма да дойде. И обратно: Ако доброволно приемете малкото добро и голямото добро ще дойде. Следователно, откажете ли се от малкото страдание, голямото страдание непременно ще дойде. Приемете малкото страдание като привилегия, която ще ви избави от голямото страдание. Вие искате да не страдате и пак да се ползувате от Божията любов. Това е невъзможно.

Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината. Страданията идват като последствие от нежеланието на човека да търси истината.

Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега той започва да се развива. Много наши страдания и опасения са безпредметни. Те са само въображаеми. Понякога се чудите на вашите страдания и скърби. След като преминат, вие виждате, че те са били неоснователни. Има разлика между мъчение и страдание. Когато при страданието се ожесточавате и обезкуражавате, то се превръща в мъчение.

Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите.

Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества.

Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате. Всички страдания са последица от това, че човек греши спрямо Бога, против неговите велики закони.

Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не.

Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят.

Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб.

Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си.

В света има и без друго достатъчно страдания не прибавяйте нито косъм повече върху тях. Съмнението, недоверието, подозрението, са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте само, защото те ще донесат други, по тежки страдания.

Трябва да знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора, като зародиш от миналото, и ако искат да не грешат, те трябва да се освободят от греха още докато е в зародиш.

Условията, при които живеете сега, са трудни, и за да издържите на тях, трябва да имате броня, да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня.

Ще имате мъчнотии, но сами трябва да се освободите от тях. Вие сами ги създадохте, сами ще се разтоварите. Ако Бог ви е създал някакви мъчнотии, той сам ще ви освободи от тях.

Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива.

След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание.

Страданията дават опитности.

Опитностите дават знания.

Знанието създава мъдрост.

Мъдростта довежда до истината.

Страдайте, за да придобиете живота.

Радвайте се, за да придобиете сила за работа.

Работете, за да изпълните своето предназначение.

Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. В този смисъл, задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно.

Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше. В разбирането седи различието между вашите и чуждите работи.

В света има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят.

Стремете се към голямото, но прилагайте малкото.

Има такъв закон: нещата трябва да се проверят, за да се вярва напълно в тях.

Вие мислите, че благото, което приемате, някой може да го вземе. Това е невъзможно. Трябва да знаете, че няма сила в света, която може да отклони човека от пътя, който Бог му е определил.

Когато някой прави зло, има една разумна сила в света, която го превръща в добро. Тя превръща всичкото зло в добро.

Това, което обичате, ще ви го дадат. И това, което не обичате, и него ще ви го дадат. На земята това, което не обичате, най-напред ще ви дадат, а това, което обичате най-после. Първо ще дойдат някои неща които не са ви приятни, а най-после ще дойде и онова, което обичате. Изключения няма.

Аз искам да проверите всичко, което ви казвам, иначе то ще остане за вас само теория. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете това е самата истина.

Вярата и надеждата са крила на любовта. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата любов ни свързва с божествения свят.

Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита на миналото. А суеверията това са неща неразбрани.

Вяра имат само гениалните хора. Талантливите имат вярвания, а обикновените суеверие. Вярата е връзката, по която протичат божествените сили в нашите души.

Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип.

Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие.

Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм.

Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности.

Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия.

Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.

Знанието е проява, качество на съзнанието.

Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено.

Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение.

Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си...

Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае защо е създадена земята.

Напреднала душа е душата, която е чиста. Тя знае, защо е създадена водата.

Напреднала душа е душата, която мисли правилно. Тя знае, защо е създаден въздухът.

Напреднала душа е душата, която ходи във верния път. Тя знае, защо е създадена светлината.

Светлината това е писмо, изпратено от Бога.

Убедите ли се във вярата на Бога у вас, вие вече сте намерили своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.

В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието.

В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.

Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него.

И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на любовта. Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът.

Възвишените души ще дойдат да дадат пример. Светът се нуждае от образци.

Всеки учител носи свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се различава от другите.

Бог се изявява във форма на някакъв скрит вътрешен идеал; вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек познава що е добро и що е зло.

Четири неща има, които човек трябва постоянно да държи в ума си:

Бог създаде земята, за да бъдат хората добри.

Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти.

Бог създаде въздуха, за да мислят хората правилно.

Бог създаде светлината, за да ходят хората по верния път.

На земята живеят, а не са добри.

Вода пият, а не са чисти.

Въздух дишат, а не мислят правилно. \

Светлина имат, а не ходят във верния път.

Ако си добър, земята е твоя.

Ако си чист, водата е твоя.

Ако мислиш правилно, въздухът е твой.

Ако ходиш във верния път, светлината е твоя.

Истинският човек е добрият човек. А добрият човек, чистият човек, човекът, който мисли правилно и ходи във верния път, е силният човек. Той е човекът, роден от Бога.

Такъв е човекът на шестата раса новият човек.

Ако искате да знаете каква ще бъде шестата раса, трябва да влезете в нея.

Бялата раса е на интелекта, а шестата ще се нарече расата на любовта. Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам „братя на човечеството" или „синове на любовта".

Хората на шестата раса ще бъдат устойчиви като диамант.

Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само, че в по-малък кръг хора.

Сега се очаква това да обхване цялата земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпените ще останат за в бъдеще.

Не чакайте да станете добри. Вие сте родени добри. Защо? Защото божият живот е вътре в вас.

Ако искате да придобиете честност, трябва да обикнете англичаните.

Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците.

Ако искате да служите на Бога и развиете религиозните си чувства, обикнете славяните.

Ако искате да бъдете изящни по маниери обикнете французите.

Ако искате да станете музикални обикнете италианците.

Иска ли някой да стане твърд нека обикне българина.

Всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата са носители на Божественото. Независимо от това, дали те го съзнават или не. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността му може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.

Божествената любов се отличава със следните качества: обхода, оценка и разумност.

За всяка бележка, като ни се прави от когото и да е, по какъвто и начин да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме.

Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си.

Лошите работи нямат начало, имат край. Добрите работи имат начало, нямат край.

Три неща изисква Духът Божий:

Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре.

Храненето е приемане на Божието слово.

Добрият живот е изпълнението на Божията воля.

А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов.

Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта.

Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва.

Външното изявление на истината е красотата.

Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората.

Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества.

Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш.

Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса.

Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени.

В живота на ученика думата „ако" не съществува.

В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение.

Ние сме в края на една епоха. Тя е завършена. Казано е: „Слънцето ще потъмнее". Това означава, че съвременните държави ще потъмнеят. Казано е: „Луната ще потъмнее" това значи, че много религиозни предразсъдъци ще паднат.

Казано е: „Звездите още ще помръкнат и ще изгаснат" това означава, че много авторитети, големи хора ще помръкнат.

Когато почвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си. Когато изгубите мисълта си, късате нишката на волята си.

И когато в нас иде вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките на душата си.

Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.

Настъпващата култура се изразява с това правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Новото учение разбива всички окови.

Мнозина искат да знаят, кое учение е право. Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение.

Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.

Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа".

Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно.

Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия.

Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас. Иде вълната на шестата раса, за която всички трябва да бъдат готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на любовта, която ще въдвори Царството Божие на земята. Сега се строи континент във Великия океан.

Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, за което ви говоря. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройството на света и вие ще бъдете техни помощници. Именно за това време се подготвяте. Тази сегашна цивилизация, която почти завършва, е започнала от Египет, преминала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, а сега минава отново в Русия. В тази вълна, която иде в света и движи човечеството, сте определени да вземете съзнателно участие.

Трябва да знаете, че в пряк и в преносен смисъл, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ми казва.

Дошъл съм на земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ше дойда. Ще идвам докато не си свърша работата до съвършенство.

Това учение е за душата и всички могат да се ползват от него...

Къща нямам, но имам сърце, в което бих прибрал всички.

Новото тепърва трябва да се организира.

Когато човек влиза в духовния свят, всички негови мисли и чувства се реализират. Те са много силни. Затова човек трябва да бъде много внимателен.

Искам да станете така чисти, както тези езера (става въпрос за 7-те рилски езера). Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме.

Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот.

Работете с мировата любов. Работете с любовта като велика вълна, която действува в света.

Христос казва: „Моите овци слушат моя глас".

Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея. Онзи, който отвори тази книга и чете от нея, веднага става свободен. Тази свещена книга е самият човек.

Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й седи красотата на живота.

Обичайте неща, които никой не може да ви отнеме.

Римската империя създаде известни закони. Днес европейските народи изучават римското право. Но римското право не спаси Римската империя. И сегашните народи създават известни закони, но светът по този начин не може да се оправи. Това само поддържа една непреривна надежда.

В абсолютното право има само едно задължение: всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто.

Бъдещето е за добрите, за учените, за мъдрите, за любещите. Цялата земя е за тях. Тя ще им стане жилище.

Раят е място на разумни същества, които се обичат с беззаветна любов.

Помнете: Бащин дом е цялата земя. Бащин дом е цялата природа. Бащин дом е всичко видимо и невидимо.

Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя. Ние сме тъй наречената тринадесета сфера, която е от по-гъста материя. Земята сега наполовина е излязла от тринадесетата сфера. Като излезе напълно от нея, тогава ще дойде шестата раса.

Това навлизане е започнало от 1914 година.

По този начин и Земята е навлязла в тази зона. Или с други думи, ние сме влезли във връзка с една девствена материя. Затова очакваме възкресение. Ето защо онези, които са готови за това време, ще възприемат новата вълна.

Досега Земята е слизала. Сега започва да възлиза.

Новото носи Божията любов. Които живеят в новото са млади.

Иде нещо ново, което трябва да се изучава! Иде епохата на любовта.

Не се плашете. Бъдещето е наше. Под „наше" ние разбираме всички онези хора, на които съзнанието е пробудено и признават великите закони на новото.

Това бъдеще е близко. Ще дойдат по-разумни същества да се въплътят на Земята и това, което съществува като дисхармония, ще изчезне.

Единствената опасност е, че често у нас настава малодушие, съмнение. То не е ваше. То е чуждо нещо. Щом дойде съмнението, не му вярвайте. То няма никаква основа. Светът има свой смисъл. Това е абсолютно вярно.

Ако се съмнявате, може да се спънете. Тогава може да останете за някое друго съществувание и да постигнете целта си.

Съдбата не е нищо друго, освен гласът на съвестта, чрез която говорят напредналите същества.

Събитията, които сега стават на Земята, показват, че Господ слиза на нея, за да оправи човечеството.

Всички преобразования стават отвътре навън. Човечеството трябва да се приготви за големите изпитания, които идат. То ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която се стреми. Защото сега е краят на века.

Сегашните страдания са родилните мъки на майката. Човечеството е майка, която ще роди едно ново съзнание.

Толкова хиляди години духът учи хората и те още не са се научили. Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен.

Когато духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на тоя човек работи, той се чувствува като с криле.

Когато духът започне да работи в сърцето на човека, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да направи с радост.

Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.

Душата носи живота. Да можем да възприемем трептенията на по-висшите светове Божествените трептения това е целта на развитието на главния мозък. Грамадна е разликата между мозъка у един адепт и у един обикновен човек.

Сега Христос ще дойде в умовете на хората.

Христос казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до окончанието на века". „Скончанието на века" това е този век на егоизма, който скоро ще си отиде.

Ние казваме: „Дошло е вече Царството Божие. Ставайте и влизайте в него!"

Нека десет души от вас да започнат новия живот или поне трима да внесат тази велика мисъл в живота ви и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Завъртете ключа на Божията любов!

Отворен е вече шестият клас, класът на разумното добро сърце, на любовта и който ще влезе, изпит ще държи!

Вие казвате: „Какво мисли нашият учител?"

Аз мисля да ви предам Божията любов! Това, което с мен ще научите за 10 години, без мен ще го научите за хиляди години.

Учителят е среда между Бога и ученика.

А ученикът е среда между Учителя и народа.

Кой е учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят ще разкрие отвътре истината на човека.

Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието съзнание е будно.

Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш.

Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Това разположение което имате в душата си, нека седи за вас. Не отваряйте целия ваш извор. Нека видят водата през чучура. Нека има нещо тайно в душата ви да не знаят всичко. Само Бог да знае всичко.

Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени.

Ще ходите скромно облечени, а вътрешно ще бъдете богати!

Добрите хора трябва да работят така, че да не ги знае никой.

Отвън да бъдат обикновени, а отвътре необикновени.

Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай.   

Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас!

Връзката, която съединява учителя и ученика е любовта!

Като има това съчетание, ще имаш бележка шест.

Един способен ученик не можеш да не го обичаш. Той те ; разполага да го обичаш.

Учителят има връзка с ученика, когато последният разбира предаването и го прилага. Тогава учителят се радва.

Най-първо трябва да се научи езикът на Божествения свят.

Ето как се подготвя човек за това: първо, да няма противоречия в ума, в сърцето, в постъпките, във волята си.

Като отстрани тези противоречия, тогава ще му се открият нещата от реалния свят. Как ще се открият, то е друг въпрос.

Божествената наука е наука, опитност, до която са дошли напредналите същества в течение на дълги периоди.

Слизането на Светия Дух е помощта, която човек получава от Божествения свят. Защото, за да може човек да работи добре, трябва да има съдействие отгоре.

Когато човек е готов, едно напреднало същество идва при него, работи и се проявява чрез него. Това е красивото. Тогава дейността му е плодотворна.

Всеки трябва да се развива по пътя, който неговата душа ; показва. Най-първо гледайте да се освободите от користолюбието, което не е ваше, но е присадено.

Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво. И ще принесете плодове, i от които ще поднесете на вашите приятели.

Божественият дух непременно трябва да дойде върху вас, защото той е носител на Божествената истина. Само той може да озари умовете и сърцата. Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво знание, той не говори истината.

Вие трябва да бъдете образец на чистота, на светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки.

От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат.

Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела!

Не можеш да бъдеш ученик, докато не отвориш торбата си и да раздаваш. Торбата е сърцето.

Една школа има три класа. Вие сте в единия клас във физическия свят. Има още един клас в астралния свят, и още един в умствения свят.

Великите божествени истини трябва да се приложат и опитат. Необходим е опит, за да се разберат.

Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите вие и сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я откриете. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа. А колко такива беседи има?

Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие.

Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили.

Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.

Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас.

Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Онзи, който слуша и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете, и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете от тук с една нова идея, с нови Импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място.

Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз.

За любовта и обичта тепърва аз правя едно училище, слънчево училище. Минали сте през много училища и университети, но сега новото, слънчевото училище ще познаете.

Аз чета какво казва природата, и зная за всеки един от вас, какво тя е написала. Навсякъде природата всичко пише. И в България има Акашови записки и аз ги чета. По листата на дърветата мога да чета, по звездите, по камъните е отпечатано всичко. Какви племена са минали през България, колко и какви войни са се водили, всичко е отбелязано. Ходя по планините да чета какво е написано по тях, в тяхната архива.

Българите са изпратени като народ да служат за благото на човечеството, и дотолкова, доколкото служат, ще имат Божието благословение. На първо място да служат на Бога и после на себе си.

Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат.

Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда.

Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат.

Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда.

Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша.

Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато един човек се радва и аз се радвам, понеже и аз и той сме едно.

Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е почнало да работи в тая страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на Запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи.

Славянската раса ще бъде жизненият център на новата култура. Това ще бъде в първо време. А след това ще дойде шестата раса, при която правото за свобода ще бъде достояние на всички хора.

Българинът, за да го познаете, трябва да го освободите от външната обвивка.

Умни българи има в Родопите. Там има запазени от чистите българи. Изобщо българинът тепърва трябва да се развива.

Когато правех своите френологически изследвания, все ме питаха селяните: кога ще се оправи светът? Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи. Рекох: много се лъжете. Никое правителство няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен процес.

Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.

Всичко, което давам в беседите, не са само думите. В беседите и лекциите има скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреводими, затова като четете беседите, трябва да ги четете задълбочено, с разбиране и с прилагане. Беседите ми чистят раните на слушателите.

Божественото учение се отличава с това, че то носи храна за всички хора. Това е учението на бъдещето, което сега настъпва в света и ние трябва да го предадем.

Задръжте малкото за себе си, а многото навън! В малкото е силата.

Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи.

Това учение го започвам в България не по мое желание, а по внушение от невидимия свят, от Бога. Всички пречки ще бъдат преодоляни. Това дело не е човешко, а Божествено, и един ден то ще успее.

Цвете, изложено на светлина, расте. Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. ЛСогато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата.

Един момент на любовта преживян, се нарича спасение от греховете...

Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от учителя, но принадлежи на Бога.

Онзи, който говори през вековете, е един и същ. Във всички времена Бог е, който се изявява на хората. Той е един. Образите, с които се изявява са различни.

Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор, аз сме фикция. Реалност е само Бог.

Христос имаше един образ по-висш, отколкото тези, които са били преди него. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря". И после казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец ми не го привлече"...