4 август 1915, вторник

Приветствувам ви в Името на Господа, вас и всички, които са събрани днес тук да извършат неговата воля. Този ден е тържествен ден, но както виждате, той е също и един обикновен ден за хората. Тържествен е само за онези, които имат съзнание, чувствуват и схващат това, което Господ днес върши в света. Това, което той днес върши, вършил го е и в миналото, хиляди и милиони години, творил е и е приготвил Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете в нейния общ или частен смисъл, е без значение.

Аз искам вие да освободите най-напред умовете си от разни грижи, от мислите за несбъдналите се желания, за хиляди и хиляди неща, които сега ви смущават. Всички тези непотребни неща поставете долу, във вашите килери, направете тъй да се каже едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, да дойде духът и ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този дух работи сега между вас и за това умовете и сърцата ви трябва да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден, всеки час Бог ни праща своето благословение. Но като ставаме сутрин, ние не му благодарим за благостта и добротата му, която ни е показал в миналото. И често се питаме: „Защо не успяваме?" Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежест. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си ето първото нещо, което трябва да направите.

Когато Христос в прочетената глава изрича думите: "Отче, прослави Името си!" Тогава дойде глас от Небето: "И прославих, и пак ще прославя." Всичко, което Бог прославя трябва да страда. Прославянето се предшествува от страдание. Да познаваме Славата Божия означава да осъзнаем неговото изявяване. Тъй както Бог може да се обективизира и да ни се предостави в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави своята добродетел, своята правда, своята любов, своята мъдрост, своята истина, своя живот. Значи всички тези черти у нас трябва да изявят Славата Божия. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания имаше да мине, каза: „Готов съм да понеса тези страдания, мека се прослави името Ти!" Ако беше се отказал да страда, ние сега нямаше да бъдем тук. Страданията и любовта съединяват човешките души. Сега помислете какво място ще заемете, когато отидете на небето. Разбира се, това, което вършим на земята, е само една сянка, то не може да даде представа за величието на духовния живот. А духовният живот подразбира живи хора, не мъртви. Колкото у вас съзнанието е по-живо и по-будно, толкова вие повече се доближавате до Славата Божия.

За нас е необходимо да се запознаем с това име, което носи Спасението. Старите мистици и кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е тъй гъвкав, за да може да го изговаря правилно. Така е и с думата любов, тя изгубва силата си. Ако тази дума бъде наситена с необходимите вибрации, тя може да внесе голяма сила. Някой казва: „Аз те обичам!", но думите му не могат да произведат ефект. За интензивността на нашия живот можем да съдим по това, доколко можем да облагодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали обладавате сила, приближете се до някой страдащ човек, произнесете думи и вижте, дали те ще произведат в душата на този човек някаква любов. Ако произведат, това означава, че имате любов. Ако обаче те не произведат никакъв ефект, това показва, че душата ви не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Ежедневният обход с хората показва доколко у нас има любов и доколко сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже ние не сме създадени да се съдим тук. Но всеки трябва да се вгледа внимателно в себе си и да работи над собственото си усъвършенствуване или да остави Господ да работи върху него.

Във връзка с прославянето на Божието Име са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук от миналото на душата, което по такъв начин се проявява в настоящето.

Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Онова, с което нагрубяваме Господа, Господ ни го връща назад и то пада върху нас. Такива връщания има всеки ден и затова не успяваме в много начинания. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща нашите грешки, се ползуваме от тях. Лошите ни желания Господ не ни връща според окултния закон десетократно, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не уважават учителя си, жената не зачита мъжа си това са все резултати от отношенията, които имате към Господа, призовете Го във вашата душа, във вашето подсъзнание и поставете си за задача да поправите вашите обноски. Веднага ще забележите каква магическа сила ще се прояви. Според моята опитност по-могъщ и по-безопасен от този закон няма. Изпълнението му може да отнеме хиляди години, но в него няма никаква опасност, при него не се изразходва никаква енергия. Това е най-евтиният метод, който ще ви струва най-малко. Има и друг метод, но той е много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, той ще се радва и това ще почувствуваме като музика, като поезия. Светът ще се оправи за нас и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора. Като разберем дълбоката закономерност на всички явления в света, ще разберем, че това, което става в него, е добро и няма да го объркваме с нашите мисли и желания, няма да пречим за осъществяването на Божествения План. Това, което Господ е написал, ние го заличаваме още със ставането си сутрин. Затова първото нещо, което трябва да правим сутрин след като станем, е да се спрем за 10-15 минути и да видим какви мисли Господ е вложил в душата ни. Аз съм избрал една поредица от думи, които носят в себе си жизнена сила. Да вземем например думите от категорията любов кои думи влизат там? Думите, които изявяват любовта са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Да вземем думата живот, кои думи влизат в нейната категория? Мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост в българския език са слаби. Думата победа е по-силна, думата радост също е по-силна, но думата цялост има най-дълбок смисъл. В думата цялост се съдържат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимаване, стремление. На български език няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат: лекуване, присъствие на духа, младост, растене. В растенето на живота влизат и други думи, които го обясняват: успех, оживотворяване, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В думата истина влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тяхната помощ. Да вземем и думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Това са две думи, които следват една след друга. И други обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Има още една категория, но нея засега ще оставя настрана.

Освен тези думи в българския език има още и други, с които можете да правите упражнения. Защото, когато искате да изправите едно качество у вас, трябва да намерите една дума. която ще ви даде и метода, и средството, чрез което да приложите нейната сила. Искате да бъдете мек и благ първото, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Нежността подразбира голяма пластичност, голяма гъвкавост на ума, на душата и на сърцето. Нежните хора са много пластични. Ако много прощавате, това показва, че сте решили да бъдете нежен. Писанието казва: Не огорчавайте божествения Дух. Ние можем да го огорчим с много дребни неща и тогава у нас ще дойдат духове на същия уровен, на който сме ние. Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, а така също и други, по-напреднали. И докато тези по-напреднали духове не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, те няма да ни оставят на мира.

В любовта трябва да има утеха. Не си нежен утеши се. Ще дойде Божественият Дух, Който ще внесе утешението. Нежността не е нещо, което може да се купи или изработи у нас. Нежността трябва да се внесе отвън. Когато Духът дойде, той ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество на души, които са нежни, ние усещаме едно вътрешно щастие.

От вас се иска трудолюбие. И когато работите, за да се приближите по този път към Бога не бързайте, чакайте, докато Той ви отговори. С бързането си вие спъвате вашето развитие, смущавате вашия ум и вашето сърце. Във войните, които сега преживявате, вие всички тук сте изложени на големи опасности. Често гледам как при опасност някои религиозни хора призовават Името Божие. Гледам как те си кършат ръцете, как си скубят косите. Въпреки това, Господ няма да ги послуша, няма да им помогне. Господ ще ви послуша и ще ви помогне, само ако речете: „ Господи, Ти Си всякога Благ, никога не Си ме изоставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Теб оставям слабостта си!".

Преди да завърша тази обща беседа, ще направя още няколко бележки. Най-елементарното, което е потребно на всички приятели от Веригата е учтивостта. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има известни недостатъци, но не го съдете, понеже като го съдите, съдите Господа. Господ казва: Аз зная, че той е груб, но работя над него. Ако някой е много груб, стойте настрана от него. Не сте длъжни именно вие да отивате при него и да го облагородявате. Турете между себе си и него един, двама, трима, десет, двайсет души и не се приближавайте към него. И тогава приложете учтивостта и към другите хора, макар и от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в обноските си. Това е прекрасно качество. А ние, като влезем в християнството, мислим си, че трябва да бъдем откровени, праволинейни.

И тъй, да почнем с взаимната учтивост. Нашите приятели от невидимия свят считат, че не сте достатъчно учтиви помежду си. Аз не ви считам за неучтиви, така считат приятелите, които сега присъствуват тук. Ние българите минаваме за неучтив народ. И всеки българин носи в себе си тази неучтивост ще я намерите в ежедневния живот, ще я намерите в отношенията между мъжа и жената, между майката и дъщерята, между бащата и сина. Тя е народен недъг, върху който Господ трябва да работи.

Но да се върнем към това което е потребно за вас. Сега ние преминаваме през една много голяма криза в живота и в света. Аз не искам да ви говоря за кризата, за лошите неща, не искам да ви разправям какво предстои да стане, защото страхът ще ви демагнетизира. Има неща, които човек е по-добре да не знае.

През тази година ще работите индивидуално за вашата душа. Методът, който ще ви дам, е индивидуален метод за развитието, усилването и укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за самите вас в най-добрия смисъл на думата...