| Алтернативен линк |
Спомени на ученици
Тежко болна била една сестра. Изгубила съзнание и изглеждала като мъртва. Съпругът й - също наш брат - в тревога отишъл при Учителя и му съобщил, че жена му си заминала. Учителят станал сериозен, замислил се дълбоко и отправил поглед в пространството. Постоял така известно време, после се обърнал към брата и му казал: "Иди си, сестрата ще се оправи." Като се върнал у дома, братът действително намерил жена си в съзнание. Още тогава тя изглеждала по-добре, а след няколко дни окончателно оздравяла. Братът отишъл при Учителя и му разказал, че жена му се оправила. Учителят попитал: "Как е настроението й, има ли разлика в него преди и след боледуването?" Братът отбелязал, че има промяна - сега е по-тъжна и замислена. Учителят не му дал обяснение за тази промяна, но после, в разговор с други братя, пояснил следното: "Когато братът ми съобщи, че сестрата е мъртва, аз пребродих със съзнанието си страната и намерих една стара жена, която заминаваше в същото време със сестрата. Видях, че ас- тралното тяло на старицата беше здраво и запазено, докато астралното тяло на сестрата беше изгоряло и повредено, вследствие на тежки преживявания. Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното й настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло".
Влад Пашов
Това било след 1925 година. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание "Всемирна летопис", се разболява тежко. Боледува известно време и се поминала. Родителите много се разтъжили, затова на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят покойницата и отиват на "Опълченска" 66, при Учителя и му казват: "Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо?" Учителят постоял така сериозно и след туй казал: "Някой знае ли?" - "Никой, Учителю!" - "Добре, тръгваме." Взема си бастуна, шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат. Учителят хваща момичето за ръцете и й казва: "Върни се!" Тя взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: "Не искам, Учителю!" - "Върни се!" - "Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам!" - "Върни се, защото, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по-хубаво място." И тогава тя въздъхнала, след малко си отворила очите и станала. След туй живя още двадесет години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече...
Георги Събев
На 19.VIII.1921 г. - "Преображение" стана офицалното откриване на събора в читалище "Надежда" в Търново. Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома "Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година".
През време на събора стана едно значително произшествие. Това се случи след беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд, насред двора, близо до южната малка колибка.
Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна! Изглежда от слабо сърце. Веднага пристигна Учителят. Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме. Учителят направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Елена Иларионова и я постави на пост да пази и й казал, че сестра Тереза след един час ще се върне, ще се съживи.
"И действително, разказва после сестра Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана". Това чудо Учителят извърши, защото беше несъвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават с погребения.
След това сестра Тереза живя още 50 години.
Петър Камбуров
