Падналият няма приятели освен Бога, При най-големите изпити мисли, че никога не си сам и изоставен.
Ученикът трябва да бъде герой, който след като пада и става много пъти. продължава своя път нагоре, дето Истината го зове!
Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него!
Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе.
Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА.
Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот.
Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя.
И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта!
Това, което разкрива живота, е Любов.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина.
Това, което разкрива силата, е Свобода.
Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища.
Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов!
Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.
Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ.
Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън.
Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре.
Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.
Той трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо добро.
Всичко така да бъде, както Господ е казал!
Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си.
Духът му не трябва да отпада.
Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят.
Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ!
Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист,
пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях!
И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния.
Те ще говорят за Славата на Вечния !
Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам.
Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА.
Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него.
Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога.
Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота.
Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота!
ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА
Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там!
Не преставай да работиш!
Радвай се на най-малката своя придобивка.
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото!
Радвай се, че си намерил своя Учител.
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее.
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост.
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното.
Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца!
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им.
За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата.
Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа!
В Него се вместват всички Велики блага!
Това е път на Едного, път на Съвършеното.
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота!
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният:
Аз съм Път на Любовта!
Аз съм Път на Мъдростта!
Аз съм Път на Истината!
Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
Красив е Пътят на Възхода!
Човешката душа върви по него.
Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни.
Понякога пътят е тесен като острието на нож.
Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление.
Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ.
Грамадни сенки от околните канари играят край нея.
Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна!