София, 16. III. 1905 г.
Любез. сестро М. Казакова,
Навярно вий очаквате да ви пиша, според както ви бях обещал. Аз не съм решил още кога да дойда в Търново. Има някои неща, което ме възпират. Вий трябва да се въоръжите с търпение и вяра. Този свят трябва да се преобрази и человечеството да се съвземе. Този свят и неговите наредби прехождат. Бъдете мъдри и учете се как да слугувате на Тогова, Комуто дължите всичко. Страдания, неприятности е имало през всички времена Разочарования и колебания - тоже. Царството Божие не е за недостойните, но за подготвените, за ония, които Го търсят вътрешно. Небето не бърза. То изисква чистота и святост. Вий да не пишете повторно в Русия. Няма нужда вече да се пише. И българи, и руси, и тем подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде понапред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има достатъчно. Опитът ще научи хората, че да се върши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от запретеното дърво. Търсят щастието във временните неща - ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человешките умове.
Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в православната църква.
Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов
