ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

104  Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп.   „Виделина“,   Г.   І,   1903,   кн.   ІІ,   с.   22-26,   в   рубриката   „Из съвременната  българска  духовност“,  са  отпечатани  „Мисли  и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“.

105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.

106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.

107 Десятъкът, който се внася в общата каса.

108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана.

109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903

г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81.

110   Александър  Георгиев-Коджакафалията  –  големият  благодетел  на град  Бургас.  Той  е  крупен  търговец  и  комисионер,  роден  в  с. Дюлгерия,  дн.  с.  Зидарово,  Бургаска  околия,  ок.  1830  година,  и  е

починал в Бургас на 15 юли 1913 г.

111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.

112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се  нанасят  измерванията  на  главата,  лицето,  тялото  и  ръцете  на

дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.

113 Христо В. Велчев

114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена

му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената  къща  на  П.  Киров  и  Ерифили,  намираща  се  на  ул.

„Морска“   №14.   Вж   и   биографията   на   П.   Киров,   „Епистоларни диалози“, част І.

115 Поръчаните френологически карти.

116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.

Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.

117 Става дума отново за десятъка.

118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода

14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на

П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до

17.08.1903 г.

119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.

120  Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.

121 Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на

Синархическата верига.

122  Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва  католическо  богословие  в  Римската  духовна  академия.  След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник   и   го   изпращат   като   мисионер   в   северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.

Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил  (1896)  и  Ружа  Игнатиева  (1907).  След  като  решава  да  се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата  „Малкият  клуб“:  „Той  беше  изящен  в  пълния  смисъл  на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и  с  маниери  –  у  него  всичко  фино.  Знаеше  да  говори  и  пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата.  Всяка  книга,  която  издаваше,  предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“