Т[ърново], 19 ноемврий (17 декемврий?) 1913 г., вторник250
Любез. Пеньо,
Получих твоето писмо.
Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това според моите сведения не е за първи път.
В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с векове.
„В края на жетвата Аз ще имам думата - казва Господ. Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." (I Кор. 3:1-23)
Аз познавам душата на тоя народ много добре. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.
Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не.
Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост.
Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28]
Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване.
Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете на Духа [Гал. 5:22-26]". Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да Ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посееш - человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата.
Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит. 1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.
Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров. Взето е от книгата „Петър Дънов. Писма до първите ученици. С., Астрала, 1999“. Там на с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г. от Търново!).Там остава до първите дни на 1914 г. (има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л. П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“. Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов.