№94 (Пеню Киров)
гр. Бургас, 31 декемврий 1905 г.
[до] гр. София
Любезни бр. Дънов,
Получих 30 лв., които си препратил198. Благодаря, че си турил грижата. Тези пари ще ти повърна, когато се улесня.
Аз с подчинявание на Духа се завърнах тука и още на втория ден ме приеха на работа. Та ако само с този ден бях закъснял, то нямаше да бъда приет. Работя във финан[совото] отдел[ение], приврем[енно], писар с 65 лв. и нещо чисти пари. И тъй, с този Промисъл Божий ще прекарам зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца.
Едно ново има в мене – и то е, че твърде много са ме напуснали физическите ми сили; причините на това не зная и не мога да разбера, но затуй пък духом съм все по-силен [зачеркнато от П. К.].
Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град. И много други [неща] още видях, които от ден на ден по-повече се явяват.
Бр. Дънов, ще моля да ме не забравяш, носи ме, за да не остана. Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего. Сега аз имам Господар – Него и Неговия и нашия Отец с Пресвятия Му Дух.
Приеми сърдечния ми поздрав. Честитя Ви Новата година.
Поздравете моля и брата, и сестрата Гумнерови. Поздрав нарочен и от Тодор.
Твой верен в Господа: П. Киров
_________________________
Обяснителни бележки:
198 В писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. П. Дънов пише: „Имайте добрината да изпратите на нашия приятел П. Киров 30 лв. за през Божествените празници чрез брат Тодор. Това е моето желание“.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
