Велика е науката за Любовта!
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.
411
Бъдеще.
Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.
Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно.
Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика.
412
Добрите ученици.
Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.
В живота им е отразен космическият ритъм.
413
Есенцията.
Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.
414
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.
416
Учение.
Най-важното за този, който е гладен, кое е?
Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.
Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!
417
Поляризиране.
Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.
418
Основни черти.
Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той.
419
Особеност в развитието.
Ученикът не трябва да гледа другите!
Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.
Всяко нещо има нужда от развитие!
420
Възходяща Любов.
Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав.
421
Доброто.
Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.
422
Воля за Доброто.
За Доброто трябва воля!
За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу.
Воля трябва за Доброто!
423
Еволюция.
За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.
Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията.
424
Обективен и субективен ум.
Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече.
Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите.
425
Пасивност.
Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.
Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
426
Синьо и бяло.
Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.
427
Два обекта.
Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!
428
Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!
430
Любов и смисъл.
Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
В Любовта всички неща се осмислят.
431
Любов и ум.
Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Мекотата е външният израз на Любовта.
432
Изкуствени желания.
Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога!
Естествено желание е това, което води към изобилен живот.
433
Съмнение.
Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.
434
Интуиция и ум.
Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.
435
Планът на Битието.
Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието.
436
Който живее в Любовта, той е всякога млад.
За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.
Светът не разбира Любовта.
Който живее в Любовта, той е всякога млад!
443
Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.
445
Истина и Любов.
Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!
446
Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.
448
Истината.
Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен.
Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!
449
Отговор.
Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината. Учителят знае Истината.
Изпитва се само ученикът.
450