Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА.
Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него.
Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост.
Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява!
Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа.
За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух!
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее.
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост.
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното.
Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца!
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа.
ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им.
За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата.
Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа!
В Него се вместват всички Велики блага!
Това е път на Едного, път на Съвършеното.
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота!
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният:
Аз съм Път на Любовта!
Аз съм Път на Мъдростта!
Аз съм Път на Истината!
Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
Красив е Пътят на Възхода!
Човешката душа върви по него.
Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни.
Понякога пътят е тесен като острието на нож.
Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление.
Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ.
Грамадни сенки от околните канари играят край нея.
Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна!
Тя е радостна. Едно Слънце грее в нея.
Сърцето ѝ е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, които са долу в долината.
Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях.
Всички долу ѝ са мили и близки.
Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича.
Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича.
На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила.
Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели.
Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи.
Близо е Вече Върхът.
Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота.
И ще им покаже Пътя.
И хиляди ще тръгнат по него!
КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА!
Душата върви по него.
НА РАБОТА!
Пробудената душа казва: – Мина дългата нощ.
Дигнат е воалът от моите очи и аз разбирам Вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов!
Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях.
Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея.
Ще отида при плачещите, за да им дам моята радост.
Ще отида при отчаяните, за да ги утеша.
Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов.
Ще отида при всички, за да се раздам на света!
И в това е моята Радост!
Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа.