Бъди Умен!
И при всяка твоя постъпка прецени условията и последствията.
301
Пред изпит.
Бъди спокоен и тих.
Всичко ще мине добре!
302
Три състояния.
Има три състояния в живота на човека:
Едно физическо – там всичко се безпокои.
Друго духовно – там има стремеж към един идеал.
И трето Божествено – там има абсолютен Мир!
Ученикът трябва да е преминал първото състояние.
303
С Господа, Който живее в мене, всичко мога.
Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.
307
Бурята.
Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята.
Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре.
308
Светлина.
Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.
Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.
309
Божественото.
Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.
Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички.
310
Себе си.
Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.
Познаваш ли себе си, познаваш и обществото.
311
Кръщението.
Кръщението е акт на Духа.
То е нещо вътрешно.
312
С Бога.
В Любовта няма страх.
Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога.
313
Църквата.
Църквата на ученика трябва да бъде вътре.
„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“
314
Сила и светлина.
Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.
315
Душата.
Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите.
316
Учение.
Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам.
Процесът на учението е труден, но приятен.
317
Началото.
По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.
318
Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно.
Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради.
Самоувереност има само онзи, когото вълната на Любовта е докоснала.
320
За Бога.
Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония.
Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил.
Това са епохални мигове в твоя живот!
321
Стремеж.
Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.
322
Душата и умът.
Душата ти да бъде лазурна, а умът – светъл.
323
Коригиране.
Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение. И ако намери, че е добре, тогава да го направи. Така той се коригира.
324
За оня, който върви по Божия закон, всичко съдействува за добро.
326
Молитва.
Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно.
При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.
Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.
327
Природата.
Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност!
328
Съзнание.
У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!
Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.
329
Енергиите.
Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове.
Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии.
330
Мислите.
Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло.
331
Божественото.
В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.
В него е пълнотата на живота.
332
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.
334
Близост.
Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.
335
„Засади“.
Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.
Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.
336
Към Духовното.
Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота.
От физическото към духовното!
337
Бог.
Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.
338
Материалното.
На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.
Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета.
339
Свещени думи.
– Познаваш ли ме?
Не бой се!
340
Бог.
Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост.
Извън Бога има само нещастия и страдания.
341
Бог.
Само в Бога е нашият живот!
342
Развитие.
Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее.
Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят.
343
Действие.
Не всякога Учителят може да говори.
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава.
344
Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-Великото чрез Светлината!
348
Чистене.
Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.
349
Светлина.
Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов.
Любовта се показва в най-голямата нищета.
350