Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила.
В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга.
Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека.
Истинско знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен. То преобразява човека.
Формата – това е само дрехата на вътрешния живот на Природата. Днес отношенията между Природата и човека са станали механични.
У ч и т е л я
Но понеже сега сме в началото на нов период в историята на човечеството, в бъдеще човек все повече ще се свързва с вътрешния живот на Природата.
Учителя казва:
Съвременната наука е предговор на Божественото учение.
Вие още не сте в Природата. Говоря алегорично. Природата е още затворена за вас. Вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят.
Същественото в света, което трябва да знаете, не го знаете още.
Всичко знаете, но същественото не знаете. Аз мога математически да ви докажа, че не знаете същественото.
Не само вие, но и целият културен свят не знае същественото.
Чрез по-дълбоко изучаване на Природата идваме до Живата наука. Тъй я нарича Учителя.
Живата наука изучава Природата по форма, съдържание и смисъл.
Житното зърно, посято в земята, отначало пуска корени, стреми се към центъра на Земята. Като достигне до известно място, започва да расте нагоре към Слънцето.
Също така и човечеството е изучавало Природата по форма. Това е именно коренът на житното зърно. Той расте към центъра на Земята.
Обаче човешкото съзнание вече се подготвя за една по-дълбока наука – Живата наука. Това е стремежът на житното зърно към светлината, към Слънцето. Това е онзи стрък, който пуска житното зърно над земята.
Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината на Слънцето.
Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие.
Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас.
Това, което може да се научи при изучаването на Природата само по форма, е ограничено.
Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми. И затова тя спира там, където започва Животът.
Живата наука започва там, където спира механическата наука.
Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас. Науката, която изучава Природата само по форма, изследва само подвързията на книгата.
Живата наука изучава съдържанието на книгата – мислите, вложени в нея. Чрез Живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на Природата.
Знание, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати. Обаче те чакат своето развитие.
Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек започва да живее интензивен Живот. А интензивният Живот е красивият.
Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята.
Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни. А когато са посети в земята, ще дадат изобилен плод.
Онзи, който борави с Живата наука, трябва да изучи Природата и по форма. Всъщност всичко, което е добито при изучаването на Природата по форма, ще послужи само като суров материал за Живата наука.
Живата наука има всестранно приложение – приложение както във външния, физически живот, така и във вътрешния, духовен живот.
Живата наука е положителна. Тя дава всички методи как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си.
Има два вида приложение в света:
Има едно мъчно приложение – когато не знаеш как да извършиш приложението. Тогава се мъчиш, правиш един опит, втори, трети и т.н. А пък щом знаеш, няма да се мъчиш. И в единия, и в другия случай ще сполучиш. Само че в единия случай целият ти живот ще отиде, за да приложиш нещо малко. Ще хлопаш на един милиард врати и на най-последната ще ти отворят. Ако пък вървиш по пътя на Живата наука, ще ти отворят по-скоро. И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни.
Живата наука съдържа методите за реализиране на онова, към което се стремим. Тя има практическо приложение както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на Духа.
Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото познание на действителността.
Всички тези неща са възможни чрез Живата наука, понеже тя изучава Природата всестранно.
Трябва да се знае, че нейните методи са най-точни. Те са плод на опит и могат да се проверят.
Живата наука може да ни даде методи как да трансформираме нашите отрицателни сили и състояния.
Учителя казва:
Поливай дървото и то ще даде плод.
Ори нивата и я засей, и тя ще ти даде нещо.
Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука.
Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми.
Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно.
Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си.
Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла.
Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение.
Това Знание дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.