Като се изкачим на върха на Любовта, който е най-високият връх, ще чуем гласа на всички хора и всички ще ни бъдат мили! Като влезе човек в Любовта – светлината, водата, вятърът, дърветата, всичко му става мило.
Доброто, Любовта имат еднакво отношение към всички. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме всичко, което Той е създал. Ако не обичаме Бога, отношенията ни спрямо Неговите създания не са прави. Щом влезете в Новия живот, ще обичате всички, понеже те съставляват едно цяло. Дойдете ли до тази Любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. Ако любите, ще влезете в безсмъртието.
При същинската Любов виждаш Бога във всичко, виждаш как Бог се проявява в най-малките неща. Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят.
У ч и т е л я
Любовта като принцип едва сега влиза в света!
Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея.
Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.
До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко.
Учителя казва:
В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е път към съвършенство.
Новата връзка с Любовта това е Възкресението – преминаване на човешкото съзнание в по-висока степен.
Любовта като принцип – това е Мировата Любов. Тя е свързана със събуждането на свръхсъзнанието у човека. Човек трябва да изяви Любовта, която съществува в свръхсъзнанието. Да я познае, това значи да познава Божествения живот. Учителя казва:
Човек трябва да събуди висшето Аз, т.е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в Причинния свят, дето един живее за всички и всички – за един.
Всеки, който иска да разбере смисъла на Живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа – до плода на Любовта – и той ще ти даде смисъла.
Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато обгърне всички хора в себе си. Засега в сърцето няма място за всички.
За да обича всички хора, човек най-първо трябва да обича едного, трябва да обича поне едно същество в света. Образец да е вашата Любов! Онзи, когото обичаме, трябва да е идеал за нас. Щом обича правилно едного, човек ще бъде в състояние да обича всички. Не може ли човек да обича едного, не може да обича всички хора.
Ако не обичате близките си, не можете да обичате и чуждите. Каква е тази любов, която всеки ден не обгръща все повече хора в себе си!
Човек постепенно трябва да разширява кръга на своята Любов. Тя трябва да се разраства непреривно в него и да се приближава до всеобемащата Любов.
Да обичаш някого, това значи да го облечеш в дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него в нова дреха. Колкото хора обикнеш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А да съблечеш едного, за да облечеш другиго, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес, процес на прекъсване. Когато се влюби, човек туря образа на любовта на своя възлюблен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзките си с хората, които по-рано е виждал и обичал.
Не може изведнъж да обикнеш всички хора, а постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после – още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях.
Учителя казва:
Ако човек успее да направи съзнателна връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция като човек.
Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души, да им помогнем, както на нас се помага?
Ако обичаш само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, онзи принцип, който работи в света. Ние трябва да дадем място на този, Великия Господ да се прояви. И този Дух е еднакво деликатен към всички. Някой казва: “Обичам баща си и майка си, обичам близките си, обичам обществото, обичам човечеството.” Малко е това. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива.
Така човек все повече се приближава до онзи идеал – да люби, както Бог люби. Стремежът на Любовта е да се даде Свобода на всяко същество да се прояви така, както Бог се проявява.
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този или онзи човек. Бог е Любов и ние трябва да бъдем Любов! Само всеобемащата Любов е Божия Любов. Ние трябва да обичаме всички. Любовта включва благото на всички същества.
Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е скрито дълбоко някъде в тях, и ги обикнете. Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете. Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен – обикнете ги заради хубавото, Божественото в тях. От нищо не се страхувайте. Пред Любовта страхът е безпредметен.
Можем да обобщим горното със следните думи на Учителя:
Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най-възвишената, е от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице.