Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога.
Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!
– Нека той пази вътрешната Светлина.
Ученикът очаква този момент в своя живот.
Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си.
58
Молитва.
Молитвата е процес на чистене.
Ученикът трябва всякога да се моли.
Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.
59
Закон.
Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат!
60
Вътрешен начин.
Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път.
Отвънка не всякога има условия.
Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината.
72
Интензивен живот!
Интензивен е животът на ученика!
Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава.
Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина.
73
Любовта на ученика.
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.
74
Свещено правило.
Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини.
Всеки ден отваряй душата си пред Господа!
75
Вяра.
Имай пълна вяра в Бога!
Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира.
Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен.
76
Смирение.
Смирението е израз на Любовта към Великия.
Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.
77
Естественост.
Ученикът е напълно естествен в живота си.
Това внася красота и искреност в него.
Тази естественост дава условия за проява на Любовта.
78
Разбиране.
Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.
Зад всяка форма виж образа на Вечния.
79
Светът.
Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света.
– Защото той остава винаги излъгван.
Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот.
Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Това не е външен процес.
През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо.
Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.
Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят.
Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света.
84
Воля.
Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш.
Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало.
85
Грехът.
Ученикът обича цветята, поникнали в душата му. Това са неговите красиви мисли, чувства и постъпки.
Той трепери над тях. – И не допуска слана да ги повреди. – Тя е грехът, който е чужд за него.
Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа!
86
Доброто.
Ученикът е зает само с доброто.
87
Духовете.
Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души.
88
Първият лъч.
Стремежът към Чистота, това е стремежът към Любовта.
Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.
Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа.
Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“
89
Пази.
Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер.
90
Мото.
Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!
91
Своя живот.
Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си.
Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот!
Тогава ти постъпваш по закона на извора.
92
Търпение.
Ученикът може да търпи, защото знае да чака.
Ученикът може да търпи, защото разбира.
Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.
93
Самоотверженост.
Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят.
94
Умът.
Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.
95
Кротост.
Кротостта е голям чист извор в живота.
Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор!
Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика!
Опитността, която ученикът има, е само за него.
Тя е свещена област в душата му!
Тя е неговото богатство!
Той може да я даде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си.