На последния такт ръцете се спущат отстрани на тялото. (Лявата ръка изчаква, спусната надолу, прибирането на дясната ръка до тялото.)
Обяснение: Това последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за вечния път на живота. То говори за слизане и възлизане като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта - връх. Сиромашията е долина, а богатството - връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. След това отново се слага на земята. Това е слизане.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира Вечния път на Живота и да има правилно отношение към него.