Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.
401
Строг.
Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.
Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг.
Ученикът трябва да схваща и разбира това.
402
Езикът.
Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.
403
Красота.
Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината!
Красотата е облекло на Истината.
404
Велика е науката за Любовта!
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.
411
Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му.
Учителят знае от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.
414
Благодарност.
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
415
Естественост.
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.
416
Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той.
419
Особеност в развитието.
Ученикът не трябва да гледа другите!
Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.
Всяко нещо има нужда от развитие!
420
Възходяща Любов.
Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав.
421
Доброто.
Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.
422
Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече.
Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно. Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите.
425
Пасивност.
Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.
Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
426
Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!
428
Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!
430
Любов и смисъл.
Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
В Любовта всички неща се осмислят.
431
Любов и ум.
Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Мекотата е външният израз на Любовта.
432
Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.
434
Интуиция и ум.
Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.
435
Ученикът, който жертвува, е добър.
Ученикът, който е мъдър, е добър!
440
Истината.
Ученикът, който обича Истината, е добър.
Тъй го нарича Учителят.
441
Доброто.
Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
442
Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.
445
Истина и Любов.
Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!
446
Истината.
Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
Истината е наша, а лъжата – не! И ако е ученик, той няма да излъже!
447
Изпит.
Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.
448
Истината.
Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен.
Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!
449