№ 2
След като се върнах от Варна4 [бел. на П. К.]
гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г.
Любезний ми Дънов,
Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо.
Ето част от сеанса от 9 април 1898 година:
„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”
„Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.”
„Молете се за целия свят. Амин. Сбогом.”
Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.:
„Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога. Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.”
Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми.
Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно.
Твой в Христа Господа: П. Киров
Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7.
Същий
От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий.
Същий