Беше свежа утрин, даже студена. В езерната долина настъпваше ден обилен и богат, какъвто само в планината може да има. Той още от сутринта се виждаше във великолепието на зората, в чистотата на изгрева. В такива дни ние се приобщавахме към красотата на живота с онзи дълбок вътрешен порив, тъй естествен за душата. Така ни е учил нашият обичен Учител. „Отваряйте душите си за Божиите дарове.“
Утринното слово на Молитвения връх ни осени и изпълни с мир. Въздухът беше ароматен, влажен. Той беше като силна, укрепителна напитка. Светлината беше в нас и около нас. Той слязохме при езеро Елбур. Преспите не бяха се отдръпнали далеч от него. Те се оглеждаха в обилните му води, в’едно с върховете и лазурното небе. Слънцето едва сега надничаше тук иззад планинския хребет. На поляната направихме гимнастическите упражнения и паневритмията. После отидохме да поздравим нашия обичен Учител и да му благодарим. Денят се отразяваше в Неговото лице и то сияеше в мир и святост.
Като се събрахме около Него, изпяхме няколко песни, а после се подхвана разговор. Тогава една сестра запита:
- Учителю, в една лекция като говорите за четирите вида любов: животинска, човешка, ангелска и Божествена, казвате, че човек проявява един или друг вид любов според формата на своята глава. Може ли човек да измени формата на главата си?
- Казано е, че човек ще отива от слава към слава, от любов към любов, от сила в сила, от знание в знание. Значи, като се свързва човек с Бога и като изучава Божественото учение и го прилага, формите на тялото му се изменят постепенно. Учението е за учените хора. А глупавият ще прави пакости, ще се извинява, докато най-после го изпъдят от училище като неспособен да учи.
Някой може да каже: „Защо са създадени тези върхове, тези планини?“ Има план в Природата. Една книга, написана от мъдрец, минава от ръка на ръка, никой не я разбира. Най-после един я взема и я разбира. Книгата е написана за него.
За онова, което имам да кажа, Аз мълча. Каквото говоря, е само подготовка.